Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Точно така. Нещо такова беше, нали, Ван?

— Да, така мисля.

— Добре, отбелязахме ги.

Елъри отбеляза местоположението на трупа и постави тетрадката така, че да може и тримата да виждат добре.

— Открих тялото на Льору веднага след като преминах през арката от борове и стъпих в градината на Синята къща. Вие начаса ме последвахте и тримата се озовахме пред него. По и аз го вдигнахме и го отнесохме в Декагона по същия път, по който дойдохме. Ван вървеше най-отзад. Значи, трите двойни реда стъпки са направени от нас. Ако ги махнем от картината…

Младежът спря и избърса потта от челото си.

— Не виждате ли нещо странно?

— Странно ли? В стъпките? — намръщи се По.

— Да. Единствените хора, достигнали до местопрестъплението, сме аз, По и ти, Ван. Естествено, и убиецът. Като включим и Льору, трябва да има пет чифта отпечатъци, достигащи тялото. И те са пет. Само че…

— Чакай, Елъри — прекъсна го По, загледан във фигурата. — Ако пренебрегнем стъпките, които направихме, когато открихме тялото, остават един чифт от входа до стъпалата, два чифта от стъпалата до тялото и още един — от тялото до стъпалата. Виждаш ли къде е проблемът?

— Да.

— Можем да приемем, че стъпките от входа до стъпалата са на Льору. Едните от стъпалата до тялото, разбира се, също са на Льору. Оказва се, че останалите два чифта са направени от убиеца. Първият чифт е в посока към Льору, другият е обратно. Но откъде е дошъл убиецът!

— От каменните стъпала.

— Точно така. Само че там няма нищо друго, освен море. Помните ли? Под стълбището се виждат само остри скали и камъни. Единственият начин човек да стигне до острова е по тези стъпала или от заливчето при кея. Как тогава убиецът е стигнал до камъните под стъпалата? И къде е отишъл? Ако е искал да се върне в залива, е трябвало да извърви целия път покрай скалите, но там водата е дълбока. Трябвало е да плува през нощта. Каква ли е сега температурата на водата?

По извади кутията с цигарите си и изпъшка. Очите на Ван бяха залепени за скицата в тетрадката.

— И?

— Важният въпрос е: защо нашият убиец прави това?

В напрегнатата атмосфера единствено Елъри се наслаждаваше на гатанките. Ван мълчеше, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на дългото си яке.

— Хм — прочисти гърло По и заговори: — Убиецът е един от нас тримата. Защо тогава ще слиза долу при скалите и ще плува, за да се върне? По сушата щеше да е много по-бързо и лесно. Можеше да следва собствените си стъпки, тъкмо щеше да заличи истинския им размер и форма. Ние не разполагаме с криминалисти. Фактът, че не го е направил, означава, че има сериозна причина да се върне при морето,

— Прав си. И мисля, че причината е ясна — кимна доволно Елъри и стана. — Хайде да хапнем нещо. Наближава три.

— Да хапнем? — смая се Ван. — Как можем да ядем, Елъри?

— Ще го обмислим по-късно. Не е необходимо да разнищваме въпроса до край. Не сме слагали залък в устата си от сутринта.

Елъри им обърна гръб и влезе в кухнята.

8.

— Така.

Елъри приключи с обяда от суха храна и кафе и поде:

— Сега стомасите ни са пълни и можем да довършим въпроса. Съгласни?

— Естествено. Спри да играеш театър — отвърна По.

Ван кимна, без да каже нищо.

Поведението на Елъри объркваше останалите двама още от мига, когато заговори за отпечатъците от обувки. Не го изпуснаха от поглед по време на обяда, но той остана спокоен, дори на няколко пъти по устните му пробяга онази негова усмивка, които иначе рядко слизаше от лицето му.

— Добре.

Елъри отмести чашата и чинията си и отново отвори тетрадката. Другите заобиколиха масата и дойдоха от неговата страна, като пазеха известна дистанция помежду си.

— Да започнем с главния въпрос.

Младежът огледа начертаните линии от стъпките и започна анализа си,

— Вече заключихме, че единствените отпечатъци, оставени от убиеца, са двете линии между тялото и стъпалата. Това означава, че е дошъл от морето и пак се е върнал там, Имайки предвид, че е един от нас, нека се опитаме да просветим маршрута му,

— Трябва да е излязъл от Декагона и да е отишъл в залива, от там — в морето, доплувал е до каменистия бряг и е изкачил стъпалата, за да стигне до Синята къща. След убийството може да се с върнал по същия път. По ни спомена, те е трябвало да стигне до морето, но наистина ли е така? Колкото да мисля и премислям, не откривам смисъл. Няма защо са го прави, липсва всякаква логика.

— Но тона означава, че убиецът е човек, който не живее под един покрив с нас.