Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Съгласен. Но отново всеки един от нас би могъл да е убиец — рече По.

Елъри потърка тънката си брадичка.

— Вярно е. Нека оставим убийството на Льору за по-късно. Трябва ми малко време да помисля.

Последното убийство е на Агата. Както открихме току-що, червилото ѝ е било намазано с калиев цианид, натриев цианид или друго подобно съединение. Единственият въпрос е кога и как е сложена отровата. Червилото трябва да е било в стаята ѝ през цялото време, скрито в чантичката за гримове. След убийството на Орци и Кар Агата стана много предпазлива и винаги заключваше вратата си. Не виждам как убиецът е могъл да се промъкне в спалнята ѝ. От друга страна, тя използваше червило всеки ден, но умря тази сутрин, което означава, че е било отровено между вчера следобед и тази нощ.

— Само още нещо, Елъри.

— Кажи, Ван?

— Мисля, че днес цветът на червилото ѝ беше различен от вчерашния.

— Какво?

— Сутринта тя беше с много ярко червило. Затова си помислих, че устните ѝ не са като на мъртвец — продължи Ван. — Вчера и онзи ден червилото ѝ беше розово. Мисля, че се нарича „пепел от рози“.

— Аха.

Елъри потропа с върховете на пръстите си по масата.

— Сега, като го спомена, забелязах, че носи две червила в чантичката си и едно от тях е розово. Възможно е отровата да е сложена в червеното по-рано, през първия или втория ден на острова. Тогава Агата още не беше нащрек и убиецът лесно е могъл да се промъкне в стаята ѝ, но тя да не е използвала това червило до днес.

— Бомба със закъснител — почеса брадата си По. — И отново всички ние сме имали възможност да сложим отровата.

— Точно там е работата. Ако сме сигурни, че убиецът е един от нас, не можем всеки път да твърдим, че и тримата сме могли да го направим.

— Какво предлагаш?

— Да се наредим по старшинство — отвърна Елъри и се ухили. — Шегувам се, разбира се, но нека да чуем какво има да каже всеки от нас. Ван, кой ти се струва най-подозрителен?

— По — отвърна Ван, изненадвайки ги с категоричността си.

— Какво? — Изражението на По се промени. Младежът остави току-що запалената цигара в пепелника и ги изгледа сърдито. — Не съм аз. Но… мисля, че това изявление няма да ви убеди.

— Естествено, не можем да се доверим сляпо на думите ти. Впрочем, и аз съм на същото мнение. От нас тримата ти си най-съмнителен — добави убедено Елъри.

По се разтревожи.

— Защо? Защо аз да съм най-съмнителен? — разпали се той.

— Имаш мотив.

— Мотив ли? Мотив, казваш. И защо ще искам да убивам четирима от приятелите си? Ще ми обясниш ли?

— Чух, че майка ти е в психиатрична болница — отвърна хладнокръвно Елъри.

По преглътна отговора си и стисна юмруци толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха и затрепериха.

— Било е преди няколко години — продължи невъзмутимо Елъри. — Майка ти се е опитала да убие пациентка във вашата клиника. Доколкото разбрах, съзнанието ѝ е било объркано още тогава.

— Истина ли е, Елъри? — Очите на Ван се разшириха. — Не знаех.

— Баща му е покрил всичко, за да не пострада репутацията на болницата. Вероятно са платили сериозна сума на жертвата. Адвокатът, действал от името на болницата, е приятел на баща ми и го научих от него. Съпруга на лекар попада под сериозен психически стрес. Едно слабо съзнание може да не издържи. Може да си е представяла, че пациентката краде съпруга ѝ…

— Млъкни! — извика По. — Да не си посмял да говориш така за майка ми!

Елъри подсвирна лекичко, после млъкна. По се втренчи в пода. като все още стискаше юмруци, но след миг тихо се засмя.

— Искаш да кажеш, че може да съм луд. Доста опростена теория.

Изражението му се промени и младежът се вгледа мрачно във Ван и Елъри.

— Само че искам да ви кажа, че и вие имате мотив.

— Кажи какво имаш предвид.

— Първо ти, Ван. Родителите ти са убити от крадци, когато си бил в гимназията. С тях е загинала и малката ти сестра. Може да си насъбрал гняв към групата студенти, които пишат какви ли не истории за убийства.

Докато По говореше, Ван пребледня, но успя да отговори:

— Станалото с родителите ми вече е в миналото. Ако имах нещо против авторите на криминални романи, щях ли да вляза в Клуба? — промълви той. — Нито за миг не съм си помислял, че детективските истории възхваляват убийствата на хора. Затова съм член на Клуба, затова дойдох с вас на тази екскурзия.

— Кой знае как стоят нещата в действителност? — възрази По и смени мишената. — Следващият е Елъри.

— Какъв може да бъде моят мотив?