Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Когато открихме тялото, вратата и прозорецът не бяха заключени. Може Орци да ги е оставила така, но не ми се вярва. Особено за вратата. Тя първа откри тези табелки. Разтревожи се… беше изплашена.

— И така, с какво разполагаме? Има различни варианти, но мисля, че можем да сведем нещата до две основни версии. Първо, Орци забравя да заключи прозореца и убиецът влиза от там. Второ, убиецът я събужда и някак си я убеждава да отвори вратата.

— Ако е влязъл през прозореца, защо му е да отключва вратата? — попита Ван.

— Или да потърси табелката, или, ако я е носел със себе си, да я прикрепи към вратата. Но ако сме съгласни с теорията на По, че убиецът е един от нас, можем да приемем, че Орци сама му е отворила. Дори и в малките часове на денонощието, дори и Орци все още да е спяла, нахлуването през прозореца щеше да вдигне шум и ако го бяхме видели, всичко щеше да приключи още тогава. В случай че убиецът е един от нас, един от Клуба, не би поел риска да влиза през прозореца, а просто би събудил Орци под някакъв претекст и би минал през вратата. Орци си беше такава. Може да го е намерила за странно, но не би отказала на никого от нас.

— Тя беше с нощница. Мислите ли, че ще пусне в стаята си мъж, докато е облечена така?

— Би могло, ако е настоял, че е спешно. Не е могла да му откаже, дори и да е искала. С изключение на Кар. Но по пътя на тази логика — Елъри изгледа косо По — ти си първият заподозрян, По. Вие бяхте приятели от детинство, така че Орци не би се притеснявала толкова, колкото от мен или Ван.

— Глупости — реагира бурно По и рязко се наведе напред. — Искаш да кажеш, че аз съм я убил? Не е смешно.

— Не го казах, за да те разсмея. В случая с Орци ти си първият заподозрян. Ако е така, ми е по-лесно да разбера психологията зад странното поведение на убиеца, който е наместил трупа ѝ с видимо старание.

— Какво ще кажеш за ръката? За какво ми е да ѝ режа ръката и да я крия някъде?

— Полека, По. Знам, че това не е единственият отговор. Има и други възможности. Може да е бил Ван, може да съм аз. Само казвам, че ти си най-вероятният извършител. Колкото до проблема с ръката, очевидно е, че убиецът прави паралел с миналогодишната трагедия в Синята къща, но ако трябва да съм честен, нямам представа защо свързва действията си с нея. Ти какво мислиш, Ван?

— Може би иска да ни обърка?

— Хм. По?

— Не ми се вярва да прави такова нещо само за да ни обърка. Сигурно му е било трудно да отреже ръката, без да вдига шум.

— Вярно е. Значи трябва да има сериозно основание. Какво би могло да е то?

Елъри вдигна глава и въздъхна дълбоко.

— Нека засега да оставим този въпрос и да продължим нататък. Убийството на Кар. Не мисля, че и тук ще можем да стигнем до единно и убедително заключение. От разговора след случилото се можем поне да заключим, че Ван не е могъл да сипе отровата в кафето на Кар. Ако отровата е била сложена в чашата преди това, всеки би могъл да го направи, но нали няма как да различиш отровната чаша от останалите? Това ме притеснява най-много.

— Както и да е — продължи след миг Елъри. — Сега, когато трябва да изключим Агата — вече мъртва, — единственият, който може да сложи отровата в чашата на Кар като с магическа пръчица, съм аз, колкото и да не ми се ще да го призная. Но…

— Сега ще кажеш, че може да съм дал на Кар бавно разтваряща се капсула с отрова — прекъсна го По и Елъри се усмихна.

— Точно така. Не че го смятам за умен ход. Да предположим, че си успял да дадеш на Кар капсулата. Въпрос на късмет е да се задейства, след като е пил от кафето, защото, ако го отрови, преди да сложи нещо в устата си, неговият островен лекар ще бъде единственият заподозрян. Не мисля, че си такъв глупак.

— Правилно заключение.

— Но има и още една вероятност.

— И тя е?

— По е звездата на нашия факултет и семейството му притежава една от най-добрите частни клиники в град О. Може Кар да не се е чувствал добре и да е поискал съвет от По или да е посетил клиниката им. Така или иначе, По е бил запознат със здравословното му състояние. Във фаталната нощ Кар е получил пристъп… епилептична криза или нещо подобно. Веднага е дотичал при По и По се е престорил, че му помага, възползвайки се от всеобщото объркване. Тогава може да е сипал арсеник или стрихнин в устата му.

— Май наистина си убеден, че аз съм го направил, а? Но историята ти е съшита с бели конци. Няма и зрънце истина.

— Не се впрягай. Просто обмислям вероятностите. Както ти отричаш теорията ми, защото била измислена, така и аз отхвърлям твоята за „ловката ръка“. Причината е същата — не съм аз. Не знам дали да се радвам или не, но ми се струва, че надценяваш магическите ми умения. Да скрия отрова в ръкава си и да я сипя в нечия чаша, като същевременно взимам моята, не е толкова лесно, колкото си го мислиш. Ако бях убиецът, нямаше да прибягна до такъв сложен и опасен метод. Много по-лесно и безопасно е да сложа малко отрова в една от чашите и да я маркирам по някакъв начин.