Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Двамата обърнаха трупа и го вдигнаха. Мелодията на разбиващите се вълни беше опелото на техния приятел.

Ван вдигна зацапаните очила на Льору, притисна ги до гърдите си и последва Елъри и По.

4.

Щом пристигнаха в Декагона, веднага отнесоха трупа на Льору в спалнята. Намериха ключа в джоба на якето му. Макар че дрехите му бяха кални, го положиха в леглото. Ван остави очилата на нощното му шкафче.

— Ще ми донесеш ли леген с малко вода? И една кърпа. Нека да почистим поне лицето — обърна се Елъри към Ван и покри Льору с одеяло.

Ван кимна мълчаливо. Изглежда, се бе посъвзел от шока. Елъри и По отидоха да пренесат тялото на Агата от банята. Нежно го оставиха в нейното легло, сплетоха ръцете на гърдите и оправиха косите и дрехите.

— Значи цианкалий… — измърмори Елъри и погледна заспалата вечния си сън Агата. — Дъх на горчиви бадеми…

— Мисля, че е мъртва от три часа. Станало е някъде около осем сутринта.

Ван се върна и им показа една черна кожена чантичка.

— Лежеше пред мивката. Сигурно е на Агата.

— Чантички с гримове?

Елъри пое чантичката, замисли се за момент, после прерови съдържанието ѝ.

— Ван… затворена ли беше, когато я намери?

— Не, беше отворена. Изпуснала я е на пода и част от съдържанието ѝ се е разсипало.

— Ти върна ли го в чантата? Ох, вече е прекалено късно.

Фондьотен. Руж. Четка за коса. Крем. Тоник.

— Пипнах те — възкликна Елъри и извади две гилзи червило. Отвори ги и сравни цвета им.

— Този е.

— Не го доближавай до носа си, много е опасно — намеси се По, схванал какво му казва Елъри.

— Знам.

Едното червило беше червено, другото — розово. Елъри предпазливо поднесе червеното към носа си, кимна и го подаде на По.

— Прав си. Явно е намазано с отрова.

— Грим за погребение. Бяла рокля за вечността и отрова. Като принцеса във вълшебна приказка.

Елъри тъжно се вгледа в Агата, после подкани останалите да напуснат стаята. Излезе последен, безшумно затвори вратата и прошепна:

— Спи спокойно, Снежанке.

Тримата се върнаха в стаята на Льору. Почистиха лицето му с водата и кърпата, донесени от Ван, измиха и очилата и ги сложиха върху гърдите му.

— Толкова се радваше, че ще бъде главен редактор на списанието! — измърмори Елъри, докато затваряше вратата след себе си. Зловещата табелка с червени букви все още оповестяваше на света коя е Третата жертва.

В Декагона останаха само трима живи — Елъри, По и Ван.

5.

След като се прибра в стаята си и се облече, Елъри седна на ръба на леглото и извади пакет „Салем“. Върна се в салона чак след като две от цигарите му станаха на пепел.

Другите двама вече бяха насядали около масата. По оглеждаше превръзката, която бе направил на дясната си ръка, и пушеше поредната цигара. Ван бе донесъл чайник с гореща вода и си правеше кафе.

— Аз също искам едно, Ван.

Ван поклати глава, покри чашата си с длани и седна далеч от По.

— Не си много любезен — погледна го Елъри и отиде в кухнята.

Внимателно изми една чаша и лъжичка и погледна в чекмеджето на кухненския шкаф. Шестте табелки, обещаващи убийства, си бяха на мястото.

— Последната жертва, Детективът и Убиецът — изреди, когато се върна в салона и си наля вода за кафе.

По и Ван не направиха коментар. Младежът се вгледа в единия, после в другия.

— Ако Убиецът е между нас, предполагам, че на този етап няма да си го признае.

По се намръщи и издуха облак дим. Ван се обърна на другата страна и отпи от кафето си. Елъри седна встрани от тях и стисна чашата си.

В салона се настани напрегнато мълчание. Всеки от тримата се беше отделил от другите и дори не се опитваше да прикрие недоверието си.

— Можете ли да си представите? — обади се По с неестествено приповдигнат глас. — Един от нас е убил четирима наши приятели.

— Може да е Накамура Сейджи — възрази Елъри.

По поклати раздразнено глава.

— Не бих казал, че е абсолютно невъзможно, но все пак е невероятно. Не мога да се съглася с идеята ти, че още е жив. За мен си е чиста фантасмагория.

Елъри изсумтя.

— Значи убиецът е един от нас?

— Нали това казвам? — удари по масата ядосаният По.

Елъри подмина изблика му с мълчание и отметна немирния кичур от челото си.

— Нека още веднъж проследим събитията от самото начало.

Облегна се назад и се взря в прозореца над главите им. Небето беше тъмно и мрачно както обикновено.

— Всичко започна с тези табелки. Някой трябва да ги е приготвил предварително и ги е донесъл на острова. Не заемат много място, така че не е било трудно да ги пренесе, без някой да забележи. Следователно убиецът може да е всеки от нас. Съгласни ли сме с това? На третия ден започва да изпълнява написаното на табелките обещание. Първата жертва беше Орци. Влязъл е в стаята ѝ през прозореца или през вратата и я е удушил. По, ти каза, че оръжието на убийството, онази корда, още била около врата ѝ. Надали ще може да послужи за улика, но нека се съсредоточим върху въпроса как убиецът е влязъл в стаята на Орци.