Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Но по чашата няма никакви знаци и белези.

— Именно. Точно това ме тревожи. Наистина ли няма никакъв знак?

Елъри се втренчи в собствената си чаша.

— Не виждам пукнатина, нито разлята боя. Точно като останалите е — тъмнозелена, десетоъгълна… чакайте.

— Какво има?

— Може да сме пропуснали нещо. Не е за вярване.

Елъри стана от стола си.

— По, мисля, че оставихме чашата на Кар настрани?

— Да. Намира се в ъгъла на плота.

— Хайде да я огледаме още веднъж…

Още преди да довърши изречението, вече тичаше към кухнята и даваше знак на другите да го последват.

— Елате и вие.

Чашата стоеше в ъгъла на плота, покрита с бяла кърпа. Елъри свали кърпата. В чашата все още имаше два пръста кафе от онзи ден.

— Прав бях — погледна я отдолу и цъкна с език. — Колко сме глупави! Загадката остана загадка, защото онзи ден не забелязахме очевидното.

— Какво искаш да кажеш? — тръсна глава Ван.

По също го погледна объркано.

— За мен си е същата като останалите.

— Но не е — тържествено обяви Елъри. — Десетоъгълна къща с десетоъгълен салон, десетоъгълен прозорец, десетоъгълни пепелници и десетоъгълни чаши. Объркани от цялата тази колекция десетоъгълници, очите ни отказаха да видят.

— Какво?

— Какво имаш предвид?

— Нещо отличава тази чаша от другите. Прави я напълно различна. Все още ли не го забелязвате?

Ван и По се вгледаха в чашата и след миг извикаха едновременно.

— Разбрахте ли? — кимна самодоволно Елъри. — Десетоъгьлниците в тази къща са главната причина за объркването. Тази чаша няма десет ъгъла, а единайсет.

6.

— Хайде да се върнем към началото.

Младежите отново бяха заели местата си на масата в салона и Елъри потърси очите на всеки от тях.

— Открихме, че чашата на Кар е различна, следователно ти, По, Ван и, разбира се, моя милост сме имали еднаква възможност да го отровим. Една чаша с единайсет ъгъла сред комплект от десетоъгълни чаши. Убиецът е сложил отровата в нея и ако се бе случило така, че да се падне на него, просто нямаше да изпие кафето си.

— Питам се защо чашата е такава — зачуди се Ван.

— Може да е шега на Накамура Сейджи.

Деликатните устни на Елъри се разтегнаха в усмивка.

— Да скрие предмет с единайсет ъгъла в къща, където властва десетоъгълникът? Наистина добра шега.

— Дали е само шега?

— Така мисля. Може да има и друго значение. Така или иначе, убиецът е открил тази чаша и е решил да я използва. Не мисля, че е знаел предварително за нея. Няма как да я откриеш сред цял комплект, освен ако не поръчаш предварително да ти я направят. Убиецът я е видял случайно, след като е дошъл на острова, и всеки един от нас тримата е имал възможност да го направи.

Елъри облегна лакти на масата и сплете пръсти пред очите си.

— Убиецът е изчакал всички да си легнат и се е промъкнал в стаята, където лежи трупът на Кар. После си е създал достатъчно грижи да отреже лявата му ръка, както стана с Орци, и да я хвърли в банята. Не мога да си обясня защо го е направил.

— Агата каза, че е чула нещо. Сигурно тогава е станало.

— Да, По. По това време всички вече бяхме на нокти. Убиецът е предприел доста рискован ход. Което значи, че има важна причина да отреже ръцете. Само дето не мога да я открия.

Елъри се намръщи, но след малко продължи:

— Важното е, че и тримата сме били способни да извършим трите убийства. Да продължим напред.

— Следващата е Агата… Не, Льору е преди нея — поправи се Ван.

Елъри поклати глава.

— Не, първо беше покушението върху моя живот. Върху живота на Елъри. Вчера в подземието. Предишната нощ… мисля, че беше точно преди Кар да припадне — споменах, че в Синята къща може да има подземие. Предполагам, че когато убиецът го е чул, първо е отрязал ръката на Кар и е залепил табелката на вратата, а после е отишъл да опъне кордата пред стълбите на подземието. Когато Кар припадна, и тримата бяхме там, така че всеки може да го е извършил. Понеже бях една от жертвите на убиеца, мисля, че мога да бъда отписан, нали?

Елъри изчака реакциите на останалите двама. Ван и По се спогледаха и демонстрираха несъгласие.

— Признавам — няма как да докажа, че не беше просто театър. Дори не се ударих силно. Сега да поговорим за убийството на Льору тази сутрин.

Елъри млъкна и се замисли за момент.

— Има някои странни моменти в убийството му. Подмамен навън и пребит до смърт. За разлика от предишните две, тук липсва фиксацията с отрязването на ръката. Това е различно.