Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Какво става, Ван? Добре ли си? — По обгърна рамото му с длан. Ван остави едната си ръка върху устата, а с другата посочи към банята, съседна на стаята на По.

— Какво? — Вратата беше открехната и от мястото, където стоеше, нямаше как да види какво става зад нея. — Има ли нещо там?

— Агата…

Още не беше свършил, когато По се провикна;

— Агата! Ти добре ли си, Ван? — попита, загледан във вратата на банята, и свали ръка от рамото на приятеля си.

Ван кимна, като продължаваше да хълца мъчително. По стигна до банята и погледна през полуотворената врата.

— Елъри! Льору! Ставайте! Веднага! — изкрещя той.

Елъри се събуди от лумкането по нечия врата, но не беше неговата. Тъкмо се питаше какво може да се е случило, когато чу виковете.

„По е. Означава, че…“

Мигновено скочи от леглото и грабна жилетката си в движение. Превързаният десен крак вече не го болеше, поне не така силно.

Гласът на По все още гърмеше в салона. Като че ли говореше с Ван. После долови какво си казват.

— Агата?

Сложи ръка на вратата и в същото време чу своето име и това на Льору. Изхвърча в салона и попита:

— Какво става?

Ван беше паднал на колене пред стаята на По. Вратата вдясно, онази на банята, намираща се точно срещу стаята на Елъри, зееше широко отворена. Там, с лице към пода, лежеше момиче… Агата ли беше това? По седеше до нея, опрял коляно в плочките.

— Убита ли е?

— Така изглежда — обърна се към него По, — Ван е зле. Накарай го да повърне.

— Добре.

Елъри отиде при Ван, помогна му да се изправи и го заведе в кухнята.

— Да не си отровен?

— Не, просто изведнъж… Аз открих Агата — изпъшка Ван и се наведе над мивката.

Елъри разтри гърба му.

— Пийни малко вода. Стомахът ти е празен. Няма какво да повърнеш.

— Д — добре съм. Аз… ще се оправя. По-добре иди в банята,

— Добре.

Елъри излезе от кухнята и се присъедини към По.

— Мъртва ли е, По?

По затвори очи и кимна.

— Отново отрова. Мисля, че е цианид.

По бе обърнал лицето на Агата към себе си. Очите ѝ бяха широко отворени. Замръзналото изражение с разтворени устни не издаваше болка, а изненада.

Младежът се пресегна, затвори очите ѝ и за тяхна почуда лицето и доби спокойно изражение. Явно тъкмо бе приключила с грима си. Ружът по скулите ѝ създаваше илюзията за живот. Червените ѝ устни сякаш всеки момент щяха да проговорят. Но онова, което наведе По на мисълта за отрова, беше едва доловимият мирис, който се носеше във въздуха.

— О — свъси вежди Елъри, значи това е известният дъх на горчиви бадеми.

— Да. Хайде да я занесем в стаята ѝ.

Ван излезе от кухнята в мига, когато По посягаше към раменете ѝ. Краката му немощно се преплитаха. Подпря се на стената и се огледа невиждащо. Кръвта се бе смъкнала от лицето му.

— Къде е Льору?

— Льору ли?

— Наистина, къде е Льору?

За първи път тази сутрин Елъри и По погледнаха към стаята на Льору и извикаха в един глас.

Третата жертва

Залепената на вратата табелка с алени букви сякаш им се хилеше в очите.

3.

— Какво, по дяволите… Значи Агата е Четвъртата жертва? Льору!

Елъри се спусна към стаята на приятеля им.

— Льору! Льору! — извика, но после се обърна към другите — Няма смисъл. Вратата е заключена. Ван, нямаш ли шперц или нещо подобно?

— Това да не ти е хотел?

— Тогава ще се наложи да я разбием. Елъри, пази се — предупреди По.

— Чакай! — вдигна ръка Елъри и го спря. — Отваря се навън, към салона. Няма да се даде лесно, дори и да се метнем едновременно към нея. По-лесно ще бъде да излезем и да счупим прозореца.

— Прав си. Трябва да вземем и стол.

— Ти идваш ли? — обърна се По към Ван.

— Вижте, вижте — извика Елъри, който вече беше застанал пред вратата към коридора. — Въжето, с което я завързахме, е разплетено.

Той посочи двойните крила пред себе си. Въжето, което миналата вечер бяха затегнали около дръжките, висеше на една от тях.

— Някой е излизал — ахна По и хвана най-близкия стол.

— Сигурно е бил Льору.

— Какво става, мамка му? — поклати глава Елъри.

— Както и да е. Да вървим. Нищо не можем да направим, преди да видим какво става в стаята му.

По вдигна стола над главата си и замахна с всички сили. След няколко удара прозорецът на стаята на Льору поддаде.

Капаците бяха плътно затворени, но младежите успяха да ги отскубнат от пантите. После счупиха стъклата. След това беше лесно да пъхнат ръка и да освободят резето, ала дръжките на прозореца също бяха завъртани отвътре с колан и им костваше доста усилия да се справят с него.