Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Напълно грешиш. Омръзна ми да слушам глупостите ти, Шимада. Отричам всичко. Нищо подобно не се е случвало — избухна Коджиро и свали позлатените си очила. — И ще повторя още веднъж — брат ми не е жив. Той умря и аз нямам нищо общо с неговата смърт.

Коджиро беше рязък и категоричен, но очите му избягваха тези на Шимада и ръката върху коляното му започна нервно да потрепва.

— Тогава имам още един въпрос към теб, Ко — рече Шимада. — На 19 септември миналата година, денят преди Синята къща да изгори… спомняш ли си? Обади ми се и ме покани на питие, въпреки че почти не близваш алкохол. Цяла вечер обикаляхме баровете и ти се напи като за световно. Стори ми се, че искаш да удавиш мъката си в алкохол.

— Е, и? Какво се опитваш да кажеш?

— Напи се до козирката и накрая се разплака. Вероятно не си спомняш тази част. Доведох те до дома и двамата легнахме на същия този диван. Докато спеше, не спираше да мълвиш: „Прости ми, прости ми, Кадзуе!“.

— Не…

Цветът на лицето на Коджиро видимо се промени. Шимада не спираше.

— Тогава не обърнах особено внимание, тъй като също бях пил доста. Дори след като научих какво се е случило на Цуноджима, не си спомних веднага за онази вечер, защото тогава самият аз имах немалко проблеми. Сега като се замисля…

Шимада отново въздъхна.

— Ко, през онази вечер на 19 септември ти вече си знаел за трагедията на острова.

— Но как… — простена Коджиро и отклони поглед от Шимада. — Как бих могъл да знам?

— Защото самият убиец, Накамура Сейджи, ти е казал — впи поглед в приятеля си Шимада. — Лявата ръка на Кадзуе е липсвала. Сейджи я е отрязал и според мен я е изпратил на теб. Сигурно си я получил на 19–и. Не си могъл да извикаш полиция, защото си се страхувал от скандал, затова си решил да се натряскаш.

— Аз… аз…

— Не съм наясно с подробностите. Нямам представа как сте се намерили с Кадзуе и не ми трябва да знам. Дори причината Сейджи да полудее да е вашата любов, никой няма право да ви съди. Но ако на 19–и беше извикал полицията, сега семейство Китамура и Йошикава може би щяха да са живи. Мълчанието ти през онзи ден е престъпление.

— Престъпление — промълви Коджиро и внезапно се изправи.

— Ко…

— Достатъчно, Шимада. Наслушах се.

Коджиро се обърна и тръгна към верандата като сломен човек.

— Ето там — посочи той към една глициния в градината. — Посадих я в годината, когато Чиори се роди.

2.

Каваминами още не се бе прибрал. Прозорецът на стаята му тънеше в мрак.

Морису Кийоичи погледна часовника си. Беше десет и десет. Нямаше начин приятелят му да си е легнал.

Младежът паркира мотоциклета близо до входа на блока и влезе в кафенето от другата страна на улицата. Заведението работеше до два през нощта. По това време обикновено беше пълно с живеещи наблизо студенти, но заради пролетната ваканция вътре имаше само няколко от постоянните посетители. Морису седна близо до прозореца, който гледаше към улицата.

Скоро му донесоха кафето и реши, че ще си тръгне, щом го изпие. В крайна сметка, не търсеше спешно приятеля си. Можеше да му се обади и по-късно. „Каваминами бързо се пали и бързо прегаря. Сигурно вече му е писнало да се прави на детектив“, каза си Морису, сложи цигара в устата си и се замисли.

Интересът на Каваминами бе събуден от писмото, изпратено от мъртвите. Всичко започна с него. Когато разбра, че членовете на Клуба се намират на онзи остров, вече не можеше да стои безучастно. Бе отишъл чак до Бепу, за да се види с Коджиро, после бе дошъл при него, Морису, за съвет. Доколкото го познаваше, след разговора им интересът му вече трябваше да се е уталожил. Този път обаче беше различно.

В съзнанието на Морису се появи лицето на Шимада Кийоши. Този човек не беше просто любител на силни усещания. Морису веднага забеляза колко остър ум притежава, но досадното му, лишено от деликатност любопитство бе нетърпимо. Естествено, съвсем нормално беше да се заинтригува от странните писма. Предвид любовта му към детективските романи, още по-нормално бе да се разрови около случилата се на острова миналогодишна трагедия.

Морису съжали за предложението си двамата с Каваминами да посетят вдовицата на Йошикава. Не го бе обмислил добре, преди да си отвори устата. Какво щеше да си помисли Масако Йошикава, когато изневиделица ѝ се изтърсят двама непознати и започнат да я разпитват за изчезналия ѝ съпруг, заподозрян по случая?

След като чу събраните от Каваминами и Шимада факти, Морису изложи теорията си за живия Накамура Сейджи, но, реално погледнато, изглеждаше напълно невъзможно. Изказа хипотезата си само за да сложи край на глупавата детективска игра на двамата почитатели на криминалния жанр, но после Шимада насочи вниманието си към мотива за трагедията в Цуноджима. Съсредоточи се върху евентуална връзка между Кадзуе и Коджиро, дори предположи, че Чиори е негова дъщеря. Нещо повече, реши да сподели теорията си пред Коджиро.