Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Нима?

— Знам, че е странно. Разбира се, зависи кой чука на вратата му. Но нали сме му добри приятели — смигна Шимада и се засмя.

Градината, за която Йошикава Сейчи бе идвал да се грижи, както винаги беше пълна с цъфнали цветя. Над покрива се виждаха отрупани с черешов цвят клони. Докато се изкачваха по каменните стъпала, нежните цветове на спиреята се посипаха по раменете им.

Този път вратата се отвори веднага.

— А, ти ли си, Шимада? И вие също… Каваминами, ако си спомням добре?

Днес Коджиро беше елегантно облечен. Носеше свободни черни панталони, раирана тъмна риза и тънка жилетка с цвят на кафе. Въведе ги в същия кът за гости в задната част на голямото помещение, без да показва признаци на изненада от присъствието на Каваминами.

Шимада седна в ратанов стол на верандата. Каваминами изчака домакинът да му предложи място и потъна в един от диваните.

— Какво ви води насам? — попита Коджиро, докато приготвяше чая.

— Искаме да те питаме нещо — наведе се напред Шимада и облегна лакти върху коленете си. — Но първо може ли един въпрос? Къде беше преди два дни?

— Преди два дни? — погледна го учудено Коджиро. — В последно време все съм си вкъщи. Училището е във ваканция.

— Така ли? Преди два дни, вечерта на 27–и, минахме от тук, но никой не ни отвори.

— Извинявам се. Имах краен срок за дисертацията си и реших, че няма да отговарям на никакви посетители, както и на онези, които ме търсят по телефона. Изолирах се.

— Така ли се отнасяш с приятелите си?

— Съжалявам. Ако знаех, че си бил ти, щях да ти отворя.

Коджиро им връчи по чаша с чай и седна на дивана срещу Каваминами.

— Какво искате да узнаете? Понеже и Каваминами е тук, предполагам, че е свързано с онези писма, подписани от името на брат ми.

— Да, но днес дойдохме по малко по-различен повод. — Шимала си пое дъх и продължи: — Всъщност искаме да те питаме нещо много лично, свързано с починалата Чиори.

Ръката на Коджиро, с която държеше чашата, застина във въздуха.

— За Чиори ли?

— Ще ти задам малко странен въпрос, Коджиро. Ако не ти хареса, можеш да ме удариш — рече Шимада и изстреля без заобикалки: — Чиори твоя дъщеря ли беше?

— Глупости! Що за въпрос е това, Шимада?

Коджиро отговори на мига, но Каваминами забеляза, че за части от секундата лицето му пребледня.

— Значи съм се объркал?

— Разбира се, че си.

— Хм.

Шимада стана от ратановия стол и седна до Каваминами. Все още ядосаният Коджиро скръсти ръце пред гърдите си. Очите на Шимада останаха приковани в него, когато продължи:

— Знам, че въпросът е обиден и е нормално да си разгневен. Но трябва да знам истината, Ко. Чиори твоя и на Кадзуе ли е?

— Писна ми от нелепиците ти. Имаш ли доказателство?

— Нямам, но всички събрани факти ми нашепват, че е така.

— Стига!

— Виж, с Конан ходихме в Аджими и разговаряхме със съпругата на изчезналия Йошикава Сейчи.

— Съпругата на Йошикава? И какво ви каза тя?

— Страшните писма ни подтикнаха да научим повече за случилото се на Цуноджима миналата година. Накрая стигнахме до заключението, че Накамура Сейджи е още жив и е виновен за престъплението.

— Невъзможно. Брат ми е мъртъв. Видях тялото му с очите си.

— Онова напълно обгоряло тяло?

— Да.

— Трупът е бил на Йошикава Сейчи. Истинският виновник е Сейджи. Убил е Кадзуе и семейство Китамура, после е изгорил тялото на Йошикава, за да заблуди полицията, че е той. Сейджи все още е жив.

— Сто пъти съм ти казвал, че имаш развинтено въображение. Предполагам, че именно то те е навело на мисълта да ме свържеш в любовна авантюра със снаха ми.

— Да — отвърна Шимада и продължи невъзмутимо. — Да предположим, че Сейджи е убиецът. Какъв е бил мотивът му да постъпи така? Веднъж сподели с мен, че брат ти страстно е обичал Кадзуе, но фиксацията му върху нея не била нормална. Каза, че истинската причина да се уедини на онзи остров толкова млад била, че желаел да запази Кадзуе само за себе си. Думите ти бяха: „Искаше да я държи на острова“. Мотивът да убие жената, която толкова силно е обичал, може да е само един: ревност.

— Но откъде стигна до извода, че снаха ми и аз сме имали връзка?

— Съпругата на Йошикава ни каза, че Сейджи не е обичал дъщеря си. Знаем обаче, че много е обичал Кадзуе. Защо да не обича плода на любовта си с тази жена? Тук има противоречие. То доказва как Сейджи най-малкото е подозирал, че не той е бащата на Чиори.

— Брат ми беше доста странен.

— Може да е бил странен, но е обичал жена си. Трябва да има основателна причина да се държи отчуждено с детето, родено от тази любов — отсече Шимада и продължи: — Ако приемем хипотезата за вярна, тогава кой е истинският баща на Чиори? Няколко факта водят към теб, Ко. Млад мъж, който може свободно да се вижда с Кадзуе, въпреки че тя е затворена на онзи остров. Да не забравяме и че с брат ти сте се отчуждили точно по времето, когато Кадзуе е родила Чиори…