Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Точно както си и мислех — каза с гробовен глас.

— За какво говориш?

— Кордата се оказа от моя багаж.

— Твоя ли е? Как така?

— Това е корда за въдица. Първия ден оставих въдицата и такъмите си в коридора до входната врата. Една ролка от най-здравите ми корди липсва.

— Ето какво било.

Елъри протегна крака и обгърна коляното си с ръце.

— Входната врата не се заключва и всеки, независимо дали говорим за Сейджи или някой друг, може да влезе когато си поиска и да открадне кордата без никакво затруднение.

— Но, Елъри… — По се настани в един от столовете и запали цигара — не виждам логика в теорията ти, че Сейджи е жив и е убиецът.

— Мислиш, че греша?

— Не казвам, че е невъзможно, но в момента не смятам, че трябва да приемаме идеята ти за убиец отвън. Това е моето мнение.

— Хм. — Все още подпрян на стената, Елъри се взря в брадатото лице на По. — Въобразявам ли си, или доктор По се надява убиецът да е сред нас?

— Не се надявам на нищо, но ми се струва по-вероятно да е така. Затова предлагам заедно да претърсим всяка стая.

— Инспекция на личните вещи, а?

— Да. Според мен убиецът трябва да притежава допълнителен комплект табелки, лявата ръка на Орци, някакъв нож и евентуално остатък от отрова.

— Добро предложение, но ако допуснем, че убиецът си ти, По, щеше ли да държиш тези вещи в собствената си стая, щом има вероятност да я претърсят? Ако човек иска да скрие нещо, наоколо има достатъчно места за целта.

— Въпреки това нека го направим, просто за по-голяма сигурност.

— Хей, По — обади се Ван, — няма ли да стане още по-опасно, ако решим да претърсим стаите?

— Опасно ли?

— Да предположим, че убиецът наистина е един от нас. Тогава ще бъдем заедно с него, докато претърсваме. Така ще му предоставим лесен достъп до всички стаи.

— Ван е прав — намеси се Агата. — Не желая никой да влиза в стаята ми. Убиецът може да скрие някоя от уликите по спалните или да заложи капан.

— Ти какво мислиш, Льору? — попита По и изви устни в недоволна гримаса.

— Не мога да понасям повече този Декагон. — Льору се загледа в пода и поклати глава. — Някой вече го каза. Очите те заболяват само от стените, и не само. На мен ми се завива свят, като ги погледна…

4.

— Солта ли? Не помниш ли къде си я оставила? — попита объркано Ван и се втренчи в Агата, която опита супата и започна нервно да се оглежда с малката купичка в ръце.

— Нали ме наблюдаваше през цялото време? — обърна се тя към него и го изгледа с широко отворени очи. — Беше неотлъчно до мен.

В думите ѝ имаше сарказъм, но гласът ѝ трепереше безсилно. Торбичките под очите — се забелязваха от километри.

Двамата се намираха в сумрачната кухня, слабо осветена от лампата, която бяха донесли от салона. Агата приготвяше храната, а Ван не изпускаше от поглед всяко нейно движение. Останалите бяха в салона и от време на време надничаха към тях през отворената врата.

Агата не спираше да домакинства в опит да прогони мислите за случващото се, но готвенето не тръгна гладко. Налагаше се да издирва всеки един продукт.

— Захарта е тук, Агата — каза Ван.

Младата жена потръпна, а големите — очи се изцъклиха.

— Не издържам повече! — извика тя и впи пръсти в шала на главата си. — Ако толкова се боиш от храната ми, можеш да си отвориш консерва.

— Не съм имал това предвид, Агата.

— Стига вече!

Тя хвана една малка чиния и я запрати по Ван. Порцеланът закачи ръката му, удари се в хладилника и се разби на парчета. Звукът привлече останалите трима на бегом.

— Знам, че не съм убиец! — закрещя Агата със свити юмруци, трепереща като лист. — Убиецът е някой от вас четиримата, но вие не ме изпускате от очи. Казвам ви, нямам нищо общо с това.

— Агата! — възкликнаха едновременно Елъри и По.

— Какво? Въпреки пазача в кухнята, ако някой умре от отровена храна, ще обвините мен. Всички сте се наговорили да ме изкарате престъпница.

— Успокой се, Агата — рече мило По и предпазливо пристъпи към нея. — Никой не иска да те изкарва престъпница. Вземи се в ръце.

— Не приближавай! — Тя направи една крачка назад и в очите ѝ се появи страх. — Махайте се от мен. Сега разбрах — действате заедно. Убили сте Орци и Кар. Сега е мой ред.

— Агата, ела на себе си.

— Щом така искате, ще бъда убиец. Да, щом аз ще съм Убиецът, няма да стана жертва. Ох, горката Орци, милият Кар, аз съм вашият убиец! Убих ви и сега ще затрия и останалите.

Наложи се четиримата да обединят сили, за да я задържат на място. Агата напълно бе изгубила контрол над себе си и бясно размахваше ръце и крака. Отведоха я обратно в салона и я сложиха да седне.