Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Отражението на пламъка на лампата затанцува по стъклата на очилата му, после се прехвърли върху масата. Загледан в него, Льору се опита да потърси отговор.

Един спомен…

Не успя да призове нищо. Само след миг друг, много по-скорошен момент проби мъглата в съзнанието му и го разтревожи още повече.

„Какво беше това?“, запита се той.

Новият спомен трябваше да е за нещо, случило се, след като пристигнаха на острова. Бе видял картината в ума си и подсъзнателно бе разбрал, че е много важна…

— По — главоболието, което го мъчеше, откакто се бе събудил, продължаваше. Слепоочията му не спираха да пулсират. „Време е да поспим“, каза си той. — Може ли да дадеш и на мен едно сънотворно?

— Разбира се. Часът е седем, а вече искаш да си лягаш?

— Цял ден ме цепи глава.

— Аз също мисля да си легна.

По подаде цялата кутийка със сънотворни на Льору и демонстративно се изправи с цигарата в уста.

— Вече усещам ефекта им.

— Може ли и аз да си взема едно? — попита Ван и тежко стана от стола си.

— Естествено. Едно е достатъчно. Доста са силни. Ти искаш ли, Елъри?

— Няма нужда. Веднага ще заспя.

След малко угасиха газената лампа и над Декагона се спусна мрак.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН НА СУШАТА

1.

— Дали трябва да идвам с теб? — повтори съмненията си Каваминами.

Двамата мъже седяха в колата и пътуваха от град 0. Към Камегава. Шимада кимна няколко пъти, без да отклонява поглед от пътя, с ръце върху волана.

— Разбира се. Познавал си Чиори, освен това си една от жертвите, получи заплашително писмо. А и стигнахме прекалено далеч. Не мисля, че би искал да изоставиш разследването точно сега?

— Истина е.

Каваминами не можеше да забрави думите на Морису Кийоичи отпреди два дни. Наистина ли имаха право да нахлуват в личния живот на другите само за да задоволят любопитството си?

Шимада отбеляза, че от чутото той и Коджиро са станали много по-близки, отколкото Каваминами и Морису. Добави също, че идеите на Морису са малко тесногръди.

Каваминами знаеше какво има предвид Шимада. Честно казано, той също не хареса внезапната промяна в мисленето на приятеля си. Макар в началото да се бе включил в дедуктивната им игра с видимо удоволствие, Морису се бе отдръпнал без сериозно основание. Дали заради думите му или заради нещо друго, но Каваминами чувстваше някаква вина, че се е съгласил да посети Коджиро само три дни след първата визита.

— Ако наистина си толкова против, тогава нека се престорим, че през изминалите три дни сме станали неразделни приятели и сега съм си позволил да завлека моя другар на гости въпреки нежеланието му. Така по-добре ли е? — попита Шимада и го погледна в очите.

„Наистина е много странен“, помисли си Каваминами.

Не ставаше дума само за необяснимото му любопитство. Каваминами се убеди, че този човек притежава наблюдателност и проницателност, надхвърлящи многократно неговите собствени. Когато Морису ги запозна с идеята си, че Накамура Сейджи може още да е жив, му се стори, че Шимада вече е обмислил тази възможност. Между него и Морису обаче съществуваше много важна разлика. Морису можеше да се определи като реалист със странно консервативни идеи, докато Шимада напомняше на дете, което сънува с отворени очи, или, с други думи, абсолютен романтик. Пускаше въображението си да се рее при всеки заинтригувал го случай и стига да имаше възможност, беше готов да го развие във фантазен сън. В очите на Каваминами той беше точно такъв.

И понеже го намираше за романтик, смяташе, че въпросът дали неговият „сън“ кореспондира с реалността в ума му стои на второ, дори на трето място.

Колата напусна Националния път и се гмурна по познатите градски улици. Характерната миризма на горещите минерални извори, подгонена от вятъра, нахлу през наполовина сваления прозорец откъм страната на Каваминами. Често описваха въпросната миризма като „воня на развалени яйца“, но младежът нямаше нищо против полъха на хидротен сулфит.

Пристигнаха пред дома на Коджиро малко след три следобед.

— Трябва да си е вкъщи — каза Шимада и застана пред вратата. — Гимназията, където работи, вече е в пролетна ваканция, но дори и да не беше, днес е събота и досега сигурно се е прибрал. Коджиро не е от хората, които обичат да се размотават по улиците, независимо дали имат свободно време.

— Не се ли обади да го предупредиш, че идваме? — попита го Каваминами и Шимада поклати глава.

— Ко обича изненадите.