Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Тя не е в добра форма.

— Съвсем естествено — вдигна ръце Елъри. — Честно казано, и аз мисля като нея. Предпочитам да спя сам.

— Аз също — обади се Льору. Очите зад кръглите му очила бяха зачервени от безсъние.

Ван го последва и остави По, който вглъбено поглади брадата си.

— Всички трябва да заключат стаите си — провикна се той.

— Знаем — отвърна Елъри и хвърли поглед към входната врата. — Дори и аз се страхувам от смъртта.

ТРЕТИ ДЕН НА СУШАТА

Вечерта наближаваше.

Морето вече тъмнееше в далечината. Каваминами стоеше на брега и се взираше в сянката на далечния остров, който сякаш се носеше върху морските вълни. Шимада бе приклекнал под каменните стъпала, водещи до водата. Върлинестата му фигура обезпокои децата, които ловяха риба наблизо.

Намираха се в град С.

Имаше ли вероятност Накамура Сейджи все още да е жив? Двамата дойдоха тук с надеждата да намерят улика подкрепяща заключението, до което бяха достигнали миналата вечер. Освен това искаха да хвърлят поглед на Цуноджима. След половин ден в разпити на местни хора и рибари обаче успяха да се сдобият само с няколко истории за призраци и нищо, което би могло да придвижи разследването им напред. Двамата се бяха уморили от напразните усилия и решиха да слязат до пристанището да си починат.

Заслушаният в шума на близките вълни Каваминами пъхна цигара между устните си, седна, протегна крака и се загледа в Шимада, който си играеше с въдицата, взета назаем от малките рибари. С тънкия си гласен, дънките и зелената тениска Шимада не приличаше на солиден човек в края на трийсетте си години. „Наистина е много странен”, помисли си Каваминами. Припомни си завършилия доста конфузно вчерашен разговор между Шимада и Морису и въздъхна дълбоко.

Новият му приятел и Морису бяха напълно противоположни характери. Ако Морису беше ин, то Шимада бе изцяло ян. В очите на сериозния и интровертен Морису Шимада — човек, следващ собствения си интерес и вътрешен инстинкт — сигурно изглеждаше като хлапе, което няма търпение да задоволи любопитството си. В същото време мъжът беше доста по-възрастен от Каваминами и Морису, което също бе отблъснало стария му приятел. Шимада, на свой ред, сигурно беше разочарован от показната и леко фалшива добродетелност на Морису — в крайна сметка тя развали забавлението му.

— Господин Шимада, не е ли време да тръгваме? — провикна се Каваминами и стана. — Обратният път ще ни отнеме поне още час.

— Да вървим тогава.

Шимада върна въдицата на децата и им махна за довиждане. Дългите му крака го отведоха на няколко крачки от Каваминами.

— Изглежда, обичаш деца.

— Естествено — отвърна Шимада, без да се поколебае. — Не мислиш ли, че е прекрасно да си млад?

Двамата тръгнаха рамо до рамо по пътеката край брега.

— Днес не открихме нищо.

— Така ли? — ухили се Шимада. — Но пък научихме няколко истории за призраци.

— Това са само легенди, които можеш да чуеш навсякъде, където някой е загинал при съмнителни обстоятелства.

— Не съм съгласен. Колкото и странно да звучи, вярвам, че истината може да е скрита някъде из тези истории.

Малко по-встрани от морската алея един начумерен и доста як младеж поправяше с ловки пръсти рибарската си мрежа. Според Каваминами надали имаше двайсет години. В ентусиазма, с който си вършеше работата, личеше нещо детинско.

— Знаеш ли, Конан — заговори Шимада, — мога само да се надявам, че твоите приятели… не, бившите ти приятели, не са се поддали на магията на призрака на Цуноджима.

— Какво искаш да кажеш?

— Смятам, че призракът на Цуноджима може да бъде само един — Накамура Сейджи, когото мислят за мъртъв. Подозирам, че Сейджи е жив и се крие някъде на острова, а твоите бивши приятели са отишли в леговището му, без нищо да подозират.

— Но това е…

— Извинете — прекъсна ги непознат глас и те изненадано се обърнаха. Беше младежът, който поправяше рибарската мрежа. — Вие да не сте приятели на онези студенти, които заминаха на острова? — попита високо той. Пръстите му не спираха да се движат.

— Да — незабавно отвърна Шимада и се приближи към младежа. — Познавате ли ги?

— С баща ми ги заведохме до там. Ще ги върнем следващата сряда.

— Интересно — развълнува се Шимада и клекна до момчето. — Я ми кажи, според теб имаше ли нещо странно в пътуващата група?

— Не мисля. Всички се вълнуваха от екскурзията, макар че не знам кое му е интересното на този остров.