Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Но всеки може да открадне, ако реши. Охраната на лабораториите и експерименталните зали в университета е смехотворна. Същото е в селскостопанския и инженерния факултет. Достатъчно е да кажеш на портала, че учиш там, и влизаш без проблем. Освен това ти, Елъри, веднъж лично сподели, че твои роднини имат аптека в град 0.

Елъри подсвирна.

— Имаш добра памет.

— Всъщност е безсмислено да седим тук и да мъдруваме откъде е дошла отровата — наведе се напред По. — Колкото до въпроса как се е оказала в чашата на Кар, има безброй варианти. Щом Елъри е могъл да я сложи, значи всеки от нас също е имал тази възможност. Може да е поставена в чашата и преди това.

— Така е.

Елъри прибра непослушния кичур върху челото си и се усмихна. Агата го погледна объркано.

— Вече си разсъждавал над това, нали, Елъри?

— Естествено. За глупак ли ме мислиш?

— Но въпреки това ме обвини, че аз съм го убила?

— Имах намерение да подразня и другите поотделно.

— Ужасен си.

— Не се намираме в нормална ситуация, така че не очаквайте от мен да се държа нормално.

— Ти…

— Между другото, има нещо, за което трябва да те попитам, Агата.

— Какво има сега?

— Просто искам да знам дали изми чашите, преди да налееш кафето?

— Не съм.

— Кога са мити за последно?

— Помниш ли, че когато се върнахме от обиколката на острова, пихме чай? После ги изплакнах и ги оставих на плота.

— Заедно със седмата чаша? Онази на Орци?

— Не. Нейната я върнах обратно в шкафа.

— Хм. Добре. Това увеличава възможността отровата да е сипана предварително. Не е изключено вечерта някой да е отишъл в кухнята и да е сложил отрова в една от чашите. Може да е бил всеки.

— Но, Елъри — възрази Льору, — как убиецът ще знае чие кафе е било отровено? Сред нас няма човек, който да не е докоснал чашата си с устни.

— Трябва да е имало някакъв знак.

— Знак?

— Да. Отчупено парче или избледнял цвят — отвърна Елъри и взе тъмнозелената чаша на Кар.

— Виждаш ли нещо?

— Чакай малко… Това е странно — изненада се младежът и подаде чашата на Льору. — Погледни и ти. Аз лично не виждам нищо различно,

— Наистина ли?

— Дори и малка пукнатина? — попита с надежда Агата.

— Абсолютно нищо, Може би ти ще откриеш нещо под микроскоп.

— Стига шеги. Дай ми я.

Агата пое чашата и я огледа.

— Прави сте. Няма следа, която да приемем за знак.

— Значи чашата не е отровена предварително? — приглади косата си Елъри и ги огледа разочаровано. — Добре, ето ги трите версии: Агата е убиецът; аз съм убиецът; някой, който е накарал Кар да глътне капсулата с отрова, е убиецът.

— Която и да е вярната, няма как да определим начина на приемане на отровата, нито да идентифицираме извършителя — рече По.

Елъри взе оставената от Агата чаша и се вгледа замислено в нея.

— Ако е външен човек, тогава няма значение има ли знак на чашата или не.

— Какво каза, Елъри?

— Нищо — извърна очи Елъри. — Онова, което ме притеснява, е мотивът. Сигурно е, че човекът, убил Орци и Кар, и онзи, който е оставил табелките, е един и същ. Освен това той или тя е твърдо решен да отнеме живота поне на петима от присъстващите на острова. „Петима” означава, че Детективът няма да свърши като жертва.

— Но мотивът… — измърмори Льору и поклати глава.

— Трябва да има мотив — отсече решително Елъри, — колкото и извратен да е той.

— Убиецът може да се окаже луд — изписка Агата. Няма как да схванем логиката на луд човек.

— Луд… — повтори разсеяно Елъри и вдина ръка да погледне часовника си. — Скоро ще се развидели. Какво ще правим?

— Трябва да поспим. Няма как да намерим отговори, ако продължаваме да нищим случая с уморени глави.

— Съгласна съм, По. Твърде съм изтощен, за да съм полезен,

Елъри разтърва очи и бавно се изправи от стола, Сложи ръце на кръста си и тръгна към стаята си.

— Чакай, Елъри спря — спря го По. — Няма ли да е по-добре всики да спим в една стая?

— Аз не искам — погледна изплашено Агата. — Ами ако човекът до теб се окаже убиец? И протегне ръце и те удуши? Само мисълта за това е достатъчна да ме скове от страх.

— Не мисля, че убиецът е толкова глупав да убие човека до себе си. Нали ще го хванем на мига?

— Сигурен ли си, По? Може всички да умрем, преди да сме разобличили убиеца.

Агата скочи, в бързината преобърна стола си и почти избухна в сълзи.

— Чакай, Агата.

— Не! Не мога да имам доверие на никого — извика тя и избяга в стаята си.

По, който бе станал ням свидетел на сцената, изпусна дълга въздишка.