Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Като говорим за кодове, казват, че първата книга от Стария завет е таен код. Мисля, че беше Книгата на пророк Данаил.

— Още от тогава ли са съществували?

— Дори и тук, в Япония, отдавна се използват кодове. Вземете прекрасната поема, съставена от въпроси и отговори между Йошида Кенко и Тона в „Шоку Соаншу“ [20] „Шоку Соаншу“ (лит. „Колекция на сламената колиба“, част втора) е поетична колекция на будисткия поет Тона, писана през XIV век. В двете части са събрани около 2000 стихотворения — бел. прев. . Не си ли я спомняте от гимназията?

— Не. Какъв е кодът? — попита Агата.

— Кенко започва така:

Вземете първите букви на всеки стих и ще получите „йохетамахе”, което означава „Моля, ориз“. Той моли за храна. А ако съберете последните букви на всеки стих и ги прочетете наобратно, се получава „зенимохоши“, или „Трябват ми и пари“.

— Жалка история.

— А будисткият свещеник Тона отговаря:

Нощта ме потиска,

приятелю скъп.

Ти не дойде,

но нещо се случи.

Размисли и ела.

Отново вземете първите и последните букви и получавате думите „йоневанаши“ и „зенисукоши“, или „Няма ориз“ и „Малко пари“.

— Трябва да са го мислили доста дълго.

— А според мен поемата от въпроси и отговори в „Цурезурегуса“ [21] „Цурезурегуса“ (лит. „Есета върху празнотата“) е колекция от есета, писани от монаха Йошида Кенко между 1330–1332 г. Този труд се приема за една от най-значимите литературни творби на японското Средновековие — бел. прев. също има таен шифър. Как беше, Орци?

Никой не обръщаше голямо внимание на думите на Елъри, но произнесеното име спря дъха им и младежите замръзнаха по местата си.

— Аз… съжалявам. Просто се изплъзна от устата ми.

Дори и Елъри можеше да се обърка.

По време на вечерята между тях се установи мълчаливо съгласие да не споменават за случилото се с Орци, но подхлъзването на Елъри на мига ги върна в неопровержимата действителност. Въздухът в салона натежа от сдържано напрежение.

— Защо не ни зададеш още някоя загадка, Елъри? — опита се да помогне Льору и погледна изгубения в мислите си Елъри.

— Ами да…

Кар се подсмихна, докато Елъри полагаше сериозни усилия да си върне обичайната усмивка.

— Агата, ще ни направиш ли кафе? — облакъти се на масата той.

Ъгълчетата на устните му иронично се извиха, когато отново погледна към Елъри. Младежът понечи да каже нещо, но Агата го изпревари.

— Отивам. Предполагам, че всички ще пият — каза тя и забърза към кухнята.

— Хей — вгледа се Кар в останалите четирима, — нали тази нощ ще организираме бдение за горката Орци? Моля ви, престанете да се преструвате, че нищо не се е случило, и нека се държим мило един с друг.

— Кафето е готово. Нося захар и мляко.

Агата остави подноса с шест тъмнозелени чаши на масата.

— Извинявай, че всеки път молим теб — рече Елъри и взе най-близката до себе си чаша.

Другите също се пресегнаха за своите. Агата придърпа предпоследната и бутна подноса към Ван, който седеше до нея.

— Благодаря.

Ван остави наполовина изпушената цигара „Севън Старс“ в пепелника и обгърна чашата с пръсти, за да ги стопли.

— Как се чувстваш, Ван?

— Много по-добре. Виж, Елъри, не успяхме да обсъдим подробно темата, но наистина ли няма някакъв начин да се свържем със сушата?

— Не се сещам за нито един — отвърна Елъри и отпи от черното кафе. — На нос Ж. има фар. Помислих си, че можем да отидем там и да развеем бял флаг. Само че фарът май вече не работи, а? Поне хората не разчитат на него.

— И аз така мисля.

— Някой от нас ще трябва да рискува живота си и да преплува до сушата или да се хванем да скалъпим нещо като сал.

— И двата варианта ми се струват неприемливи.

— Може да запалим огън — предложи По.

— Не вярвам светът да ни забележи, ако запалим купчина шишарки.

— Ако се наложи, може да запалим Декагона.

— Това е малко прекалено, не мислите ли?

— Глупаво и опасно. Но аз, По и Льору не търсехме начини за комуникация.

— А какво търсехте?

— Друго… Но не открихме нищо, въпреки че обходихме целия остров. Не, чакай!

— Какво?

— Синята къща… Не сме огледали останките от Синята къща — прошепна Елъри и сложи ръка на челото си. — Може да има подземна стая…

— Подземна стая ли?

Случи се точно в този момент.