Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

„Невъзможно“, поклати глава Льору.

В същия момент нещо в съзнанието му се размърда. Трябваше да си спомни…

Вълните заливаха скалите в краката му и на младежа му се стори, че промиват мозъка му. Всеки път, щом в главата му се появяваше нов фрагмент информация, вълните моментално го отнасяха нанякъде.

Льору се обезсърчи и се обърна към Елъри, който бе казал всичко, което искаше, и сега мълчаливо се взираше във вълните.

Вятърът насищаше въздуха с вечерен аромат.

4.

„Атмосферното налягане ще падне, в голяма част от страната ще се заоблачи още от тази вечер и до утре навсякъде ще има купеста облачност, но валежи не се очакват. Вдругиден ще се проясни. А сега — времето за отделните области в Кюшу…“

Скоро гласът от транзистора на Льору заглъхна и отстъпи място на шумна диджейка.

— Достатъчно. Изключи го, Льору. Не ми се слуша повече — раздразни се Агата и Льору побърза да изключи апарата.

Скромната вечеря на студентите бе придружена от църковно мълчание, осветено само от газената лампа. Шестимата седяха около масата и старателно избягваха празното място срещу стаята на Орци. Табелката Първата жертва все още висеше на вратата. Лепилото беше здраво и така и не успяха да я отлепят.

— Хей, Елъри, покажи ни някой от твоите трикове с карти — обади се Агата с преднамерено весел тон.

— Ммм? Да, добре.

Елъри, който мълчаливо премяташе картите из ръцете си, ловко ги разбърка, събра ги в кутията и ги пъхна в джоба на якето си.

— Защо ги прибираш. Нали те помолих да ни покажеш нещо?

— Грешиш, Агата. Сложих ги в джоба точно защото искаше да ти приложа трик.

— Какво имаш предвид?

— Това е номер, който започва така.

Елъри се прокашля, сетне погледна Агата в очите.

— Добре, готова ли си? Намисли си една карта от тестето. Може да е която поискаш без жокера.

— Само да си намисля?

— Да. Не я казвай на глас.

— Добре.

— И сега… — Елъри извади кутията от джоба си и я сложи на масата. Беше синята колода. — Огледай тази кутия. После помисли за избраната от теб карта и я повтори наум.

— Добре. Само наум?

— Да, достатъчно е.

Младежът премести колодата в лявата си ръка.

— Кажи сега коя карта си намисли.

— Мога ли вече?

— Да.

— Дама каро.

— Ясно. Хайде заедно да погледнем картите.

Елъри отвори капака на кутията и извади тестето с лицето нагоре. Бавно го разпери между пръстите си като ветрило.

— Дама каро, нали? О, я виж!

С очите си той насочи вниманието на Агата към една от тях — единствената, която беше обърната с гръб към нея.

— Нали виждаш, че само тази карта е с гръб?

— Да.

— Издърпай я и ни я покажи.

— Добре, но тя не може да е…

Загледана скептично в Елъри, Агата издърпа картата и я сложи на масата с лицето нагоре. Картата несъмнено беше дама каро.

— Няма начин! — изуми се Агата.

— Готин трик, а? — усмихна се Елъри, върна картите в кутията и ги скри в джоба си.

— Наистина беше впечатляващ.

— Не съм ли ти го показвал, Льору?

— За първи път го виждам.

— Това е един от най-добрите ми номера.

— Нали Агата не е част от него?

— Нищо не знаех, Льору.

— Сигурна ли си?

— Няма никаква уловка. Уверявам те, че номерът не се осланя на вероятността. Петдесет и две срещу едно е непосилно съотношение, ако чакаш тя да избере точно дама каро.

Елъри извади цигара „Салем“, запали я и пое дълбоко дима.

— Искате ли да ви задам една гатанка? Кое е хем на върха, хем най-отдолу?

— Какво, какво? — заинтересува се Льору и Елъри повтори въпроса си.

— Разбрах го — плесна с ръце Агата. — Хоризонтална линия на Т и Г [18] Гатанките на Елъри са преработени от преводача на книгата, тъй като става дума за японски йероглифи — бел. прев. ?

— Имаме победител.

— А, схванах. Хоризонталната линия на буквите Т и Г, когато пишеш думите с главни букви.

— Добре, продължаваме. Как четем следващата комбинация от букви? БЛДР [19] При втората си гатанка Елъри моли приятелите си да прочетат група от йероглифи, които, подредени по този начин, нямат смисъл. Отговорът трябва да е „процъфтяващ бизнес“ — бел. прев. ?

— Какво е това?

— Мисля, че го срещнах в някакво списание.

— Преди известно време го видях в университетската лаборатория — присъедини се По, докато слагаше нова кутия „Ларк“ в табакерата си. — В комбинацията няма гласни, но може да се прочете като „благодаря“.

— Благодаря?

— Точно така.

— Еха, сложно е.

— В общи линии може да се приеме за таен код.