Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Тя кимна послушно.

— Да си припомним реда, по който бяха взети чашите — продължи Елъри. — Аз посегнах първи. Кой беше следващият?

— Аз — обади се Льору. — Взех я едновременно с Кар.

— Мисля, че аз бях след вас — каза По.

— После аз взех една и преместих подноса пред Ван. Така ли беше, Ван?

— Да.

— Добре, да повторим — аз, Льору, Кар, По, Агата и Ван.

Елъри сложи цигарата в устата си и я запали.

— Да помислим кой би могъл да сложи отрова в чашата на Кар. Първа е Агата, разбира се.

— Но, от друга страна, можех да взема и чашата с отровата. Няма как да наглася нещата така, че тя да попадне при Кар — възрази Агата. — Ако бях убиец, щях да сложа отровата и да подам чашата на всеки един направо в ръцете му.

— Сега, като го казваш, се сещам, че ти винаги ни подаваш чашите. Защо не го направи този път?

— Не знам, просто не ми беше до това.

— Аз имам обяснение, Агата. Убиецът може да не е имал предвид точно Кар. Целта му е била да ни убие всичките, но за него вероятно е нямало значение коя е Втората жертва.

— Искаш да кажеш, че Кар просто е изтеглил късата клечка?

— Мисля, че логиката сочи натам. Никой не седеше до Кар. Никой не би могъл да сложи отровата в кафето му, след като го остави на масата. Следователно, може да си била единствено ти.

— Ами ако отровата е била в захарта или в млякото?

— Нали ти също си сложи мляко? Захарта обаче трябва да я изключим. Кар и аз пием кафето си без. Той не е ползвал захарницата.

— Чакай, Елъри — намеси се Льору. — Наблюдавах Агата, докато правеше кафето. Вратата на кухнята беше отворена и столът ми е точно срещу нея. Имах пряка видимост към ръцете ѝ. Плотът е добре осветен заради свещта върху него. В действията ѝ нямаше нищо подозрително.

— Радвам се, че ни го каза, но се страхувам, че свидетелството ти е ненадеждно. Предвид разстоянието между масата и кухненския плот, може да не си видял добре всичко. Не вярвам да си я наблюдавал от самото начало до края.

— Съжалявам.

— Няма за какво.

— Не, искам да кажа, че я наблюдавах през цялото време.

— Льору!

Очите на Агата се разшириха от изненада. Льору сведе поглед и повтори смутено:

— Съжалявам. Но всъщност беше съвсем естествено. Човекът, който уби Орци тази сутрин, е един от нас. Може и да е Агата. Затова вечерята ни от бисквити, консерви и плодов сок беше изпитание за мен. Въпреки това смятам, че от всички нас ти, Елъри, се държа най-странно. Първи се нахвърли на храната и започна да ядеш, сякаш нищо не се е случило.

— Така ли? — погледна го Елъри и на устните му се появи вяла усмивка. — Добре, значи си напълно сигурен, че Агата не е убиецът.

— Ами…

— Кар е мъртъв. Истината е, че някой е сложил отрова в кафето му. Нали не си въобразявате, че се е самоубил?

— Не…

— Както току-що отбелязах, ако убиецът съм аз, как бих избегнала възможността чашата с отровата да се окаже при мен? Аз си изпих кафето — напомни Агата.

Елъри примигна колебливо и остави цигарата в десетоъгълния пепелник.

— Имаше само шест чаши. Човек лесно би могъл да запомни местоположението на тази с отровата. Ти взе предпоследната чаша за себе си и остави последната за Ван. Ако отровната чаша е била между последните две, можеше просто да му я дадеш. Дори и по някаква причина отровната чаша да се бе оказала при теб, не си била длъжна да я изпиеш.

— Не съм аз! — заклати глава Агата и косата ѝ започна да се тресе. Ръцете ѝ здраво стискаха ръба на масата и трепереха.

— Елъри — каза тихо Ван. — Ако Агата е убиецът, щеше ли да го направи по този начин и точно сега, когато е най-очевидният заподозрян? Не е толкова глупава. Ти какво мислиш, По?

— Съгласен съм с теб — отговори По и се обърна към Елъри. — Вижте, единствената светлина в помещението е газената лампа на масата. Освен това не мисля, че сме се наблюдавали един друг, докато сме взимали чашите си от подноса.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти пръв взе своята чаша. Имал си възможност да скриеш отровата в ръката си и бързо да я сложиш в друга чаша. Какво ще отговориш на това, магьоснико?

— Ха! Да не би да си видял нещо? — засмя се ехидно Елъри. — Мога само да кажа, че не съм го направил.

— Няма как да приемем думите ти на доверие. Но има и други теории, като например Кар да е погълнал отровата предварително.

— Имаш предвид бавно разтваряща се капсула?

— Именно.

— Тогава ти също си заподозрян, докторе. Ако помислим добре, ще осъзнаем, че за един аматьор не е лесно да се сдобие с такива вещества като стрихнин или арсеник. По е в медицинския факултет. Ван е във факултета по природни науки, а Агата — във фармацевтичния. Льору и аз сме от хуманитарния. Нямаме достъп до лаборатории, където се съхраняват опасни лекарства и отрови.