Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Стон, издаващ ужасяваща болка, прекъсна разговора между По и Елъри и нечия глава се удари в масата.

— Какво става? — изпищя Агата.

Всички наскачаха от столовете си. Масата се разклати и кафявата течност се разля от наполовина изпитите чаши.

Кар прекатури стола и тежко се свлече надолу с разкривени като на механична кукла ръце и крака.

— Кар! — извика По и изтича до него. Льору го последва, препъна се в собствения си стол и също падна на пода.

— Какво му стана? — извика Елъри.

По прегледа очите на Кар и поклати глава.

— Не знам. Някой има ли представа дали страда от хронично заболяване?

Не получи отговор.

— Никак не изглежда добре.

Кар едва дишаше, гърдите му свистяха при всяка глътка въздух. По обгърна раменете му с голямата си ръка.

— Елъри, помогни ми. Трябва да го накараме да повърне. Мисля, че е отровен.

Разтърсван от конвулсии, Кар се опита да отблъсне ръката на По и се сви на пода като скарида. Очите му бяха полуотворени и между клепачите се виждаше само бялото. Младежът притихна за момент, но веднага след това последва нова конвулсия. От устата му изригна кафяв фонтан, придружен от ужасяващ рев.

— Ще оживее ли? — попита Агата с широко отворени от страх очи.

— Не знам.

— Не можеш ли да му помогнеш?

— Нямам представа каква отрова е поел, но дори и да знаех, не мога да направя много. Да се надяваме, че дозата не е смъртоносна.

Към два и половина същата нощ Кар умря в леглото си.

5.

Всички бяха потресени и прекалено уморени, за да говорят. Не ставаше дума за физическо изтощение, а за опасение, което направо вкамени телата и умовете им.

Случилото се с Кар беше много по-различно от станалото с Орци. Този път някой страдаше, гърчеше се от болка и умря от насилствена смърт пред очите им. Безцеремонното зловещо прекъсване на ежедневието им парализира мислите и чувствата на студентите.

Агата и Льору се вторачиха в пространството с полуотворени усти. Умът им като че ли беше другаде. Ван въздишаше тежко, захлупил лице в дланите си. По не посегна нито веднъж към цигарите, погледът му беше фиксиран в прозореца. Елъри бе затворил очи и лицето му приличаше на маска от театъра Но [22] Класически драматичен театър, възникнал в Япония през XIV в. Известен е още като „изкуство на маските“. Пресъздава характерни религиозни и митологични сюжети чрез музика, танци, песни и пищни костюми — бел. ред. .

Тази вечер луната не се показа през прозореца на покрива. Мракът отвън бе прорязван единствено от преминаващата през острова светлина на фара на нос Ж. В салона пламъкът на газената лампа припламваше като жив. Насред настъпилата тишина монотонният ритъм на вълните се чуваше ясно — усилваше се и заглъхваше, усилваше се и заглъхваше.

— Да сложим точка за днес. Много ми се спи — каза Елъри, който едва държеше очите си отворени.

— Съгласен — измърмори сънливо По, което сякаш събуди останалите трима. — Мога само да ви кажа, че е погълнал някаква отрова, но не и да определя каква.

— Имаш ли предположение?

— Никакво — сбърчи вежди той. — Като имам предвид начина ѝ на действие, мога да заключа, че е много силна. Липсата на въздух и конвулсиите говорят за невротоксин. Най-често срещаните отрови от този тип са цианид, стрихнин и атропин, но може да е също никотин, арсеник или негово съединение. Никотинът и атропинът биха забавили рефлекса на зениците, а аз не забелязах такова нещо, така че… Цианидът пък има характерна миризма, всички знаем за така наречения дъх на горчиви бадеми. Не я усетих. За себе си приемам, че е стрихнин или арсеник.

Шестте наполовина изпити чаши с кафе все още стояха на масата. Докато слушаше, Агата се взираше в тях, но когато чу последните думи на По, избухна в смях.

— Това означава, че основният кандидат за убиец съм аз.

— Да, Агата — отвърна сухо Елъри. — Ти ли беше всъщност?

— Сякаш ще ми повярваш, ако ти кажа, че не съм.

— Няма да е логично, ако ти повярвам.

— И аз така мисля.

Двамата се засмяха безгласно. Всички, особено те двамата, усетиха ненормалния тон на разговора им.

— Ще престанете ли? — сряза ги ядосано По, пъхна една цигара в устата си и предложи кутията на Елъри. — Трябва сериозно да обмислим нещата.

— Знам. Повярвай ми, не се шегуваме, защото ни е весело — каза Елъри, отказа цигарата на По и извади своите „Салем“ от джоба на ризата си. Издърпа цигара и потупа филтъра ѝ в масата, за да слегне тютюнът.

— Хайде да обсъдим фактите — поде той. — Този, който поиска кафе, беше Кар. Докато Агата го приготвяше в кухнята, ние останахме тук. Тя кипна водата, направи кафе и сложи чашите в подноса за около петнайсет минути. После донесе подноса и го остави на масата. Той съдържаше шест чаши за кафе, буркан със захар, буркан със сухо мляко и седем лъжички, поставени в чинийка — по една за всички нас и допълнителна за млякото. Така ли беше, Агата?