Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Елъри и Льору бяха стигнали до кея на залива, после огледаха района около изгорялата Синя къща. Сега вървяха по тясната пътека през гората. Отиваха към скалите на север, от които се виждаше Котешкият остров.

— Какво искаш да кажеш, Елъри? — отново попита Льору и спря на място.

— Има вероятност убиецът да не е един от нас.

Елъри се вгледа в приятеля си и се усмихна.

— Какво, да не предпочиташ да търсиш убиеца сред групата?

— Ч — чакай. Не си прави шеги. Кой би могъл да се крие на острова?

— Според мен… — поде нехайно Елъри — може да е Накамура Сейджи.

— О!

— Защо се изненадваш?

— Накамура Сейджи беше убит миналата година, Елъри.

— Аз пък смятам, че са допуснали грешка. Не си ли мислил за това? Намереното преди шест месеца тяло на Накамура Сейджи беше пример по учебник за „труп без глава“. Не забравяй, че градинарят е изчезнал по същото време.

— Вярваш, че Сейджи е бил убиецът и онова тяло всъщност е било на градинаря?

— Точно така. Обикновена размяна.

— И сега Сейджи е жив и е на острова?

— Това е една от възможностите. Да, може да продължава да живее на острова.

— Тук?

— Спомни си какво ни разказа старият рибар преди два дни. Че понякога в Декагона се виждала светлина. Може Сейджи да е палел лампите.

— Нали не вярваш на тези измислици за призраци? Знае се, че полицията и медиите са идвали тук от време на време заради случая. Сигурно те са палели лампите. И ако е така, както твърдиш, къде се крие Сейджи?

— За какво иначе изследваме острова? Току-що огледахме колибата за лодки в залива, но не намерихме нищо подозрително. Първата ни задача е да открием начин да се свържем със сушата, но освен това трябва да потърсим и следи от друг човек. Това е причината да настоявам да отидем и до Котешкия остров.

— Да, но никак не ми се вярва убиецът да е Сейджи.

— Така ли? А знаеше ли, че прозорецът в стаята на Орци е зеел? Може да е забравила да го затвори и някой да е влязъл отвън. Няма ли логика според теб?

— Тогава защо и вратата ѝ беше отключена?

— Убиецът я е отключил отвътре, за да залепи табелката на вратата.

— Но в това няма логика. Откъде външен човек ще знае, че ти сложи табелките в кухненския шкаф?

— Има вероятност те също да са оставени от външен човек. Ключалката на външната врата е счупена, всеки може да влезе и да излезе, когато си пожелае. Какво ако Сейджи е подредил табелките вчера сутринта, изчакал е да се събудим и да ги видим. Сигурно ни е наблюдавал през прозореца на кухнята. Или някой от нас работи с него.

— Невъзможно.

— Просто обсъждам варианти, Льору. Ти може да си голям любител на криминални загадки, но не прилагаш особено въображение.

— Криминалните романи и действителността са различни неща. А и какъв мотив би имал Накамура Сейджи да ни убие?

— Кой знае?

Двамата стигнаха края на пътеката и излязоха на скалите, където видяха Кар. Щом ги забеляза, младежът стана и им обърна гръб.

— Хей, препоръчвам ти да не се движиш сам из острова — провикна се Елъри, но Кар не отговори. Игнорира ги и навлезе в гората.

— Труден човек — цъкна с език Елъри. — В момента всички сме изнервени. Аз също се страхувам, че мога да прекаля, но той, изглежда, се е настроил срещу мен.

— Мисля, че знам какво го притеснява — каза Льору и погледна в посоката, в която бе изчезнал Кар. — Ти например винаги, дори и при обстоятелства като сегашните, оставаш напълно спокоен, сякаш стоиш някъде над нас, обикновените хорица, и ни наблюдаваш отгоре.

— Такъв ли ти изглеждам?

— Да. Не знам дали е плюс, но изпитвам респект към теб заради отношението ти. Кар обаче го приема по друг начин. Мисля, че завижда.

— Щом така мислиш… — каза Елъри, без да проявява особен интерес, и тръгна към морето. — Тук има само храсталаци. Няма добра гледка към острова.

Той имаше предвид Котешкия остров пред тях. Льору застана до него, насочи поглед към мястото, което сочеше Елъри, и каза:

— Човек спокойно може да се скрие там. Скалите обаче ще му попречат да стигне безпрепятствено до тук.

— Може да разполага с лодка. Разстоянието не е голямо. И гумена ще му свърши работа. Ще тръгне през каменистия участък ето там и после… Льору, виж — възкликна Елъри. — Онзи склон на острова. Мислиш ли, че човек би могъл да се изкачи по него?

— Да, не ми се вижда трудно.

Загледан в малкото парче земя, което сякаш се люлееше върху вълните, Льору се опита да намери логика в обърканите си мисли.

Наистина възможността на острова да се крие друг човек, както каза Елъри, не биваше да се пренебрегва. Може би тук наистина живееше някой, който в момента ги дебнеше. Ако приемеха, че този човек е Накамура Сейджи… Какъв беше шансът все още да е жив? И дори да беше, защо би искал да ги убие?