Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Агата отиде в банята, изми набързо лицето си и си сложи грим. После се върна в салона и започна да прибира чашите и пепелниците, които преливаха от изпушените през нощта фасове. В ъгълчето на окото ѝ внезапно проблесна нещо червено. „Какво е това?“ Обърна се, на мига си спомни къде бяха видели същия нюанс на червеното и пребледня като чаршаф. Надписаната с алена боя табелка висеше на една от дървените врати.

Първата жертва

Отначало от устата ѝ излезе само слаб стон, но в следващия момент вече пищеше с пълно гърло.

Вратата зад нея се отвори и Кар пръв изскочи от стаята си. Беше буден и напълно облечен. Видя замръзналата на място Агата, после премести поглед върху обекта на вниманието ѝ.

— Чия е тази стая? — извика той.

Агата не отговори. Табелата с червения надпис покриваше другата с името на обитателя ѝ.

Вратите започнаха да се отварят една по една, а хората да излизат.

— Чия е тази стая, Агата? — повтори въпроса си Кар.

— Н-на Орци.

— Ка — кво?

По пръв стигна до въпросната врата. Все още с пижама и с разрошена от неспокойния сън коса, той сграбчи дръжката и дръпна силно. Не беше заключено. Самотен лъч светлина надничаше между капаците и прорязваше мрака като остър нож.

— Орци! — простена той с треперещ глас. — Орци!

Леглото до стената сивееше в тъмното. Тя лежеше спокойно в него, одеялото плътно покриваше гърдите ѝ. Черната ѝ жилетка беше метната върху главата.

— Орци! — изрева По и влетя в стаята. Тялото в леглото не помръдна. — Какво става? Орци…

Силните му пръсти вдигнаха скриващата лицето ѝ жилетка и младежът усети как цялото му тяло се разтреперва. Останалите петима, които го бяха последвали до прага на спалнята, се опитаха да влязат вкупом.

— Стойте там — извика той и вдигна ръце, за да ги предпази. — Моля ви! Тя не би искала да я видите така.

В отговор петимата замръзнаха на място.

По дълбоко си пое въздух и размърда рамене. Отново повдигна жилетката и огледа тялото на бедната Орци, която никога повече нямаше да изпита срам. Свали дрехата от лицето ѝ, изправи се, вдигна поглед от лицето ѝ и простена.

— Да се махаме от тук — обърна се към другите, след като дойде на себе си. — Това е местопрестъпление. По-добре да излезем и да заключим стаята.

— Ключът е тук. — Преди някой да реагира, Елъри влезе в спалнята и намери ключа върху бюрото до стената. — Райберът на прозореца е махнат. Какво означава това?

— Сложи го и да изчезваме от тук.

— Но какво е станало с Орци? — попита Ван.

По взе подадения му от Елъри ключ и каза сподавено:

— Мъртва е. Удушена.

— Не! — изписка Агата.

— Съжалявам, Агата.

— Не… По, искам да я видя.

— Не мога да го позволя — поклати тъжно глава той и затвори очи. — Орци е убита чрез задушаване, Агата. Моля те, не идвай. Въпреки че е мъртва, все още е момичето, което беше.

Агата веднага разбра какво има предвид По. Тялото на удушен човек обикновено изглеждаше ужасно. Тя кимна и някой я изведе навън.

— Не се ли престараваш в усилието си да ни изведеш от стаята? — Това беше Кар. Той се втренчи в По и продължи с мрачна усмивка. — Може да се каже, че всички тук разбираме нещичко от убийства и искаме да намерим онзи, който е причинил това на Орци. Дай ни шанс да огледаме местопрестъплението и тялото.

— Майната ти! — извика По. Лицето му пребледня и цялото му тяло се разтресе. — Готов си да използваш смъртта на наш приятел, за да запълниш времето си? Престъпленията са работа на полицията.

— Какви ги дрънкаш? Кога според теб ще дойде тази полиция? Как ще ги уведомим? Спомни си какво пишеше на табелките. Докато разследващите дойдат, може всички да сме мъртви. С изключение на Убиеца и Детектива.

По се спусна напред и с всички сили натисна вратата в опит да ги изблъска назад. Кар, на свой ред, започна да избутва По с костеливите си жълтеникави ръце.

— Помисли си, По. Не ставай глупав. Следващата жертва може да си ти.

— Махай се, Кар!

— Или има нещо повече? Откъде си толкова сигурен, че няма да умреш тук? Единственият убеден в безопасността си е убиецът.

— Какво?

— Май че схвана мисълта ми.

— Копеле!

— Веднага престанете! И двамата!

По беше готов да скочи върху Кар. Погледът на приятеля му говореше, че е готов да го посрещне. Ван обаче хвана ръката на Кар и го дръпна назад.

— Какво правиш, идиот такъв! — извика Кар с почервеняло от ярост лице. По се възползва от момента, тръшна вратата и я заключи.

— Доста гадно от твоя страна, Кар — каза Елъри, който се връщаше от кухнята с останалите шест табелки в ръка.