Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— От самото начало не вярвах на тази теория. Струваше ми се прекалена. Веднъж разпитах Ко по темата и той сподели, че Кадзуе не е била от жените, които ще се закачат с градинари. Досущ като Масако, и той беше на мнение, че Йошикава е бил честен човек и никога не би си позволил да флиртува с омъжена жена.

— Значи не вярваш, че Йошикава е убиецът?

— Не ми се струва правдоподобно. — Той угаси с известно съжаление цигарата, която за нула време се бе превърнала в пепел, и затвори пепелника. — А от онова, което чухме днес, останах с впечатление, че причината за неразбирателството между двамата братя е била Кадзуе.

— Госпожа Кадзуе?

— Ако Кадзуе е имала любовник, то по-вероятно да е бил Ко, отколкото градинарят.

— Мислиш, че господин Коджиро и госпожа Кадзуе…

— Да. Сега си спомням. Миналата година след инцидента Коджиро се затвори в къщата си за около две седмици. Направо се поболя. Сега ми се струва, че не е било заради смъртта на Сейджи, а на Кадзуе.

— Но, господин Шимада, това означава, че убиецът е…

— Имам нещо наум. Ще ти кажа после, но първо трябва да докладваме за свършеното на Морису, нали?

— О, да, добре че спомена.

Каваминами погледна часовника на таблото. Беше десет и четиридесет. Трафикът по националния крайморски път към град О. беше намалял. Сред разпръснатите червени светлини на фаровете се виждаше черната каросерия на голям камион, а по железопътната линия, минаваща успоредно на магистралата, се движеше влак…

— Каза да му се обадим, но понеже ни е на път, предлагам да се отбием за малко.

Предложението на Шимада го разбуди. Младежът погледна новия си приятел и забеляза тънката му усмивка.

— Морису — каза Шимада. — Да. И той има хубаво име.

4.

— Понеже те познавам, предположих, че вече ти е писнало да се правиш на детектив — подсмихна се Морису, докато наливаше гореща вода в чашите, за да им направи чай. — За моя изненада, те виждам въодушевен. Предполагам, че заслугата е на господин Шимада.

— Как позна? — усмихна се засрамено Каваминами.

— Е, докладвайте за вашето разследване, господин Детектив.

Каваминами набързо му разказа онова, което бяха открили днес.

— Доста работа сте свършили — каза Морису, наля си втора чаша чай и я изпи на един дъх без зрънце захар. — А какво планирате за утре, Уотсън?

— Де да знаех — въздъхна Каваминами, седна на пода и отпусна глава на коленете си. — Честно казано, в момента не съм в добра форма. Пролетната ваканция е дълга. Досега прекарвах всяка нощ в игра на маджонг. После дойде писмото от оня свят. Нямаше как да не му обърна внимание. Както обикновено, се хвърлих с главата напред, но сега…

— Спести ни този самоанализ. На господин Шимада му доскуча.

Шимада обаче се усмихна и погали брадичката си.

— Според мен скуката не е лошо нещо. Намирам я за доста по-здравословна от трескавия начин на живот, който може да те доведе до пълно изтощение. Аз съм като Конан. Ако нямах толкова свободно време, никога не бих се оставил да ме въвлекат в подобно приключение на тези години. От друга страна, съм си любознателен по природа. Между другото, Морису…

— Да?

— Ще ми се да знам какво мисли нашият домашен детектив.

— Вече се чудех дали ще попитате — Морису облиза сухите си устни и се усмихна. — Достигнах до примерна версия, след като миналата вечер ми разказахте всичко. Не е дедукция, просто предположение, така че не го вземайте насериозно.

— Конан ме предупреди, че сте предпазлив човек.

— За предпазлив човек идеята ми е доста импулсивна. И смела. Дори ми се струва, че вие, господин Шимада, вероятно си мислите същото.

— Възможно е.

— Добре, ето какво смятам — Морису премести поглед от Шимада към Каваминами. — Дори съм изненадан, че още не сте се сетили за това. Като цяло не ви ли се струва, че случаят на Цуноджима прилича на „Бърлстоун гамбит“ [17] „Бърлстоун гамбит“ е термин, който Франсис Невинс — биографа на Елъри Куин, използва, за да опише заговора в романа на сър Артър Конън Дойл „Долината на страха“ (1914) — бел. прев. ?

— Искаш да кажеш, че е възможно Сейджи още да е жив? — възкликна Каваминами.

— Не твърдя, че е така. Просто казвам, че има такава вероятност. — Морису си наля трета чаша чай и продължи: — Главите на съпрузите Китамура са разбити с брадва, но макар телата им да са обгорели, не съм сигурен, че някой е искал да ни изплаши с прочутите мъртъвци без глави. В останките на Кадзуе също няма нищо особено, освен липсващата лява ръка. Единственият труп, който трябва да огледаме щателно, е този на Сейджи. Помислете внимателно. Само този труп е бил залят с бензин и изгорял. Естествено, лицето е било неразпознаваемо, невъзможно е било да се открият стари рани или белези от операции. Не знам как полицията е стигнала до извода, че тялото е именно на Сейджи, но за мен не е изключено то да се окаже на друг човек. В същото време имаме и градинар, изчезнал от острова по същото време… Господин Шимада?