Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Скоро наближиха склона, който щеше да ги отведе до Уса.

— Как върви работата, Конан? — попита Шимада.

— О, извинявай, забравих да ти кажа.

Каваминами се наслаждаваше на панорамата, облегнал лакът на прозореца, но при въпроса на Шимада извърна глава и изпъна гръб в седалката.

— Не успях да се свържа с всеки един, но мисля, че от проведените разговори можем да заключим, че всички, присъствали на онова парти, са получили писма.

— Добре. И колко от тях са заминали за острова?

— Някои живеят сами и нямаше как да получа информация, но смятам, че всички, с изключение на мен и Морису, с когото си тръгнахме по-рано онази вечер, са там.

— Тогава е логично да предположим, че действително се подготвя нещо.

— Съгласен съм с теб, но мисля, че Морису ще обори предположението ти. Ще каже, че гледаме на случая от крив ъгъл.

— Крив ъгъл?

— Да. Защото едва ли е съвпадение, че онези, които присъстваха на следновогодишното парти, сега са на острова. Те често прекарват времето си заедно. На купона бяха дошли като компания и са организирали екскурзията групово. Фактът, че всички са на Цуноджима, може нищо да не означава. Така би казал той.

— Странен човек трябва да си, за да мислиш по този начин.

— Морису е много внимателен в преценките си. Понеже трудно мени мнението си, действа и мисли още по-предпазливо.

— Но снощи с удоволствие пое ролята на детектив.

— Така е. Дори и той се разтревожи от писмата. Морису е изключително умен.

Преди да напуснат Клуба на писателите на детективски романи, Каваминами Такааки и Морису Кийоичи бяха голям отбор. Каваминами беше пълен с енергия и крайно любопитен. Щом нещо привлечеше вниманието му, не можеше да стои на едно място. От друга страна, съзнаваше, че любопитството често го кара да действа, без да обмисли добре ситуацията. Знаеше също, че колкото изневиделица идваше въодушевлението му, толкова внезапно го и напускаше.

Морису беше друг. Той се палеше, но процедираше по различен начин. Човек трудно можеше да забележи ентусиазма му, ако не го познаваше добре. Беше от онзи тип хора, които пазеха мислите си за себе си и претегляха нещата сто пъти, преди да предприемат нещо. Морису се справяше добре като съветник на Каваминами и често го предпазваше от прибързани постъпки и грешни заключения.

„Позволете ми засега да поема ролята на детектива в креслото“, бе казал той. Идеалната роля за него, помисли си Каваминами. Не че страдаше от излишна скромност, но усещаше, че ролята на Уотсън му приляга повече. Нека Морису играе Шерлок Холмс.

Каваминами погледна крадешком към Шимада и си помисли: „Този човек не става нито за Уотсън, нито за Лестрейд“.

Колата стигна голямата равнина. Покритите с висока трева склонове на планината скриваха всичко останало от погледа.

— Нали планината отляво е Цуруми?

— Да. Напоследък стана много популярна сред парапланеристите.

— На какво разстояние е от Аджими?

— Там сме, щом достигнем основата на онзи склон. Сега е един и половина. Сигурен съм, че ще се успеем преди три.

Каваминами сложи ръце на кръста си и изви гръб.

— Уморен ли си, Конан?

— Нощна птица съм и ранното ставане ми наруши режима.

— Можеш да поспиш. Ще те събудя, когато пристигнем.

— Бих могъл, щом нямаш нищо против.

Каваминами свали облегалката назад, а Шимада натисна газта,

2.

Жената на входната врата нямаше нищо общо с онази, която Каваминами си бе представял. Йошикака Масако беше сдържана, но дружелюбна, и носеше обикновено домашно кимоно. Каваминами очакваше да се срещне със съпругата на човек, убил четирима души заради някаква извратена любов, затова смяташе, че ще се изправи пред затворена и мрачна личност. Масако се намираше в началото на четиридесетте, но нелекият живот доста беше изнурил и състарил лицето ѝ.

— Казвам се Шимада, разговаряхме тази сутрин. Поднасям ви извиненията си за неочакваното обаждане — каза Шимада и жената на градинаря леко му кимна.

— Споменахте, че сте приятел на господин Коджиро. Сигурно дълго сте пътували дотук.

— Виждам, че познавате Ко. Извинете, Накамура Коджиро.

— О, да, и съм му задължена. Навярно сте осведомен, че работех в имението на Цуноджима още преди да се омъжа. Постъпих веднага след като господин Сейджи се премести на острова. Господин Коджиро ме препоръча.

— Сега разбирам. Значи там сте се запознали със съпруга си?

— Да По онова време той също работеше в имението.

— Предполагам, че тази къща е неговият роден дом?