Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Не трябваше да идваме на този остров.

— Не говори така — засмя се Агата. — Хайде да излезем на чист въздух. Този салон е мрачен дори когато навън грее слънце. Може да е заради десетте стени, но атмосферата не е много приятна. Кара те да се тревожиш за дребни неща, въпреки че няма причина.

Елъри седеше на края на кея, втренчен в дълбоките вода на залива.

— Ама че странна работа, нали, Елъри? — обади се Льору, застанал прав до него.

— Какво?

— Знаеш за какво говоря. За онези табелки.

— А, да.

— Признай си честно, наистина ли не е твое дело?

— Стига глупости.

От известно време разговорът им вървеше по този начин: Льору казваше нещо, а Елъри отвръщаше лаконично, без да го поглежда.

— Според мен само ти можеш да ги направиш. Дори си се сетил да добавиш Убиеца и Детектива.

— Нищо не знам за това.

— Не се мръщи. Само казвам, че прилича на твое дело — сви закръглените си рамене Льору и седна до него. — Нали е просто шега?

— Не — отвърна грубо Елъри и пъхна ръце в джобовете. — Ще ми се да мисля така, но не ми се вярва.

— Защо?

— Защото никой не си призна.

— Вярно е.

— А и който го е направил, е положил доста усилия.

Младежът се обърна и погледна Льору право в очите.

— Щеше да е различно, ако беше написано с молив на хартия. Но някой си е направил труда да купи табели в еднакъв размер, да изреже букви и да ги оцвети с червен спрей. Не бих губил толкова време, ако целя само да ви поизплаша.

— Но… — Льору свали очилата си и започна да ги бърше непохватно. — Да не би да твърдиш, че наистина ще има убийства?

— Мисля, че сме в сериозна опасност.

— Как можеш да го кажеш толкова спокойно? Убийство… значи някой ще умре. Някой ще бъде убит, и то не само един. Ако приемем, че табелките предсказват събитията, ще има пет жертви. Немислимо е.

— Така е. Звучи откачено.

— И още как. Това не ти е филм или роман. Табелките играят същата роля като десетте малки негърчета. Нали ги помниш? Ако накрая Убиецът отстрани и Детектива, ще стане точно като в романа.

— Така е.

— За какво му е да ни убива?

— Защо питаш мен?

Двамата мълчаливо се загледаха в разбиващите се в скалите вълни — бяха по-силни и по-шумни от предишния ден. Водата също беше потъмняла.

Най-после Елъри се изправи и каза:

— Аз се прибирам. Тук ми е студено.

4.

Привечер воят на вълните се засили и зазвуча като хъркане на заспал великан. С него нарасна и предчувствието за наближаваща трагедия.

Мрачната зала, където току-що бяха приключили с вечерята, тънеше в слабата жълтеникава светлина на газената лампа.

— Тези стени ме подлудяват — обади се Агата, след като поднесе кафе на всеки. — Очите ме заболяват само като ги погледна.

Десетте бели стени, едва огрени от мъждукащата газена лампа, теоретично образуваха ъгъл от сто четиридесет и четири градуса помежду си. В зависимост от светлината обаче понякога ъглите им се струваха ту по-остри, ту по-отворени. Масата в центъра на салона винаги запазваше десетоъгълната си форма и на нейния фон стените изглеждаха някак разкривени.

— Наистина, и не мен ми се завива свят от тях — измърмори Ван и разтърка зачервените си очи.

— Легни си по-рано, Ван — напомни му По. — Изглеждаш зле.

— Още ли си болен? — попита Агата и сложи ръка на челото му. — Да, имаш температура. Трябва да поспиш.

— Няма проблем. Още е седем часът.

— Има проблем, Ван. Ние сме на пуст остров, където няма лекари. Ами ако състоянието ти се влоши?

— Добре де.

— Взе ли някакви лекарства?

— Ще взема след малко. От тях ми се доспива.

— Вземи сега и върви да спиш. Да не съжаляваш после.

— Добре — послушно се съгласи Ван, като нахокано от майка си дете, и стана. Агата донесе кана с вода и чаша и му ги подаде.

— Ами лека нощ тогава — прозя се той и тръгна към стаята си.

В този момент обаче…

— Защо искаш да се скриеш в стаята си толкова рано? — разнесе се плътният глас на Кар.

Ръката на Ван замръзна във въздуха на половината разстояние до дръжката на вратата. Младежът се обърна.

— Отивам да спя, Кар.

— Аз пък мисля, че отиваш да наточиш ножа си.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че според мен ти си отговорен за табелките, които намерихме тази сутрин.

— Ван, не му обръщай внимание — намеси се Елъри. — Отивай да спиш.

— Чакай малко, Елъри — повиши глас Кар. — След анализ на обстоятелствата не ти ли се струва, че естественият заподозрян трябва да е Ван?