Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Защо?

— Помисли. Когато имаме събрани на едно място хора и те започнат да умират един по един, убиецът обикновено е домакинът или организаторът.

— Така е само в книгите.

— А табелките, които обещават смъртта ни, са реквизит към подобен криминален роман. Той стои зад всичко това. Защо да не допуснем, че случаят се развива като в романите — вирна брадичка Кар и се обърна към Ван: — Е, какво ще кажеш, скъпи ми домакине?

— Стига шеги! — тропна с крак Ван. — Не аз ви поканих тук. Само ви казах, че чичо е купил мястото. Истинският организатор е нашият бъдещ главен редактор Льору.

— Той е прав — оживи се Елъри. — Този, който ни предложи идеята да се съберем тук, беше Льору. Ако ще подозирате Ван, трябва да включите в същия списък мен и Льору. Или по-добре премислете нещата и намерете логиката.

— Не обичам „гениални детективи“, които прилагат дедуктивните си умения чак когато някой умре — направи гримаса Елъри. — А твоята теория за детектива убиец е клише и със сигурност няма да ти помогне да напишеш шедьовър. Ако аз бях извършителят, щях да изпратя покана до всеки от вас с какъвто си искам текст.

— Каква глупост! — възкликна По и угаси наполовина изпушената цигара? — Гениални детективи, гениални престъпници… Не можете ли да отделите реалността от художествената измислица? Ван, няма смисъл да слушаш бабини деветини. Хайде, върви да спиш.

— Бабини деветини? — изръмжа Кар и лицето му се сгърчи от гняв. — Кой говори бабини деветини?

— Опитай се да слезеш на земята — изсъска По и запали нова цигара. — На първо място, тази дискусия е напълно излишна. Не за пръв път седмината пътуваме някъде. Да, има вероятност Ван да ни е подмамил тук за някаква странна игра. Защо пък да не са Елъри или Льору — нали те планираха екскурзията? Или може би на теб, Кар, най-после ти се е отдала възможност да приложиш съвършения си план. Ако продължим да обсъждаме възможностите, ще ни отнеме цяла вечност.

— По е прав — обади се Агата. — Спорът няма да ни доведе доникъде.

— Всички приехте, че табелките говорят за убийство, но не мислите ли, че в това няма смисъл? — продължи По, издухвайки дима от цигарата си. — Безспорно обичаме главоблъсканицата, наречена „криминале“, неслучайно сме дошли на остров със зловещо минало. Защо не приемем, че табелките са част от атмосферата?

И той се впусна да представи теорията, която бе развил пред Ван този следобед.

— Браво, По — изръкопляска възторжено Льору. — Сол в кафето! Добро попадение.

Елъри обгърна тила си с ръце и се облегна назад.

— Ако цялата история завърши с щипка сол в кафето, ще сваля шапка на нашия „престъпник“ заради чудесното му чувство за хумор.

— Радвам се, че сте настроени толкова оптимистично — тросна се Кар, стана от мястото си, изгледа ги сърдито и излезе от салона. Ван прегракнало пожела лека нощ на групата и също се прибра в стаята си.

— Любопитно ми е да разбера кой е Убиецът — усмихна се Агата към Орци.

— Да… и на мен — каза Орци и сведе очи към пода.

Елъри извади синята колода карти от джоба си и ги пръсна по масата.

— Добре, кой иска да бъде Първата жертва? Играта започва да става интересна.

Беше го обсебило желание да избягат от страха. Всички усетиха облекчение, когато По сподели теорията си. Задушаващата тревога, увиснала във въздуха от сутринта, изведнъж се разнесе. Но един човек на острова знаеше. Знаеше, че думите върху табелките бяха истина.

ВТОРИ ДЕН НА СУШАТА

1.

Пътуваха на запад по Национален път № 10.

От време на време Каваминами хвърляше поглед към седналия зад волана Шимада Кийоши и всеки път му се налагаше да полага усилия да не избухне в смях. Третият син на будисткия свещеник караше червена тойота „Фамилия“. За разлика от вчерашното си спортно облекло, днес носеше тъмносив костюм и чифт светлосини слънчеви очила. Колкото и да беше странно, отделните елементи се съчетаваха отлично благодарение на индивидуалността на Шимада.

Първото име на съпругата на изчезналия градинар Йошикава беше Масако и според новия приятел на Каваминами тя все още живеела в Аджими. Сутринта бе успял да издири адреса ѝ и си бяха уговорили среща за следобед.

Колата напусна Бепу в посока към планината и вече минаваше покрай минералните извори при Майобан. От двете страни на пътя се нижеха сламени постройки, приличащи на палатки. През дупките в сламата се виеха тънки струйки дим. Жителите на селцето търсеха минерална сол, останала по бреговете на пресъхналите извори. Солите, познати като „цветята на горещата вода“, се продаваха като добавка към ваната.