Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Орци бавно се надигна, стана от леглото и отвори прозореца. Кожата ѝ настръхна от утринния студ. Небето беше белезникаво, с леки облаци. До ушите ѝ достигна успокояващият плисък на вълните.

Погледна часовника до възглавницата си. Наближаваше осем. Най-после осъзна, че вече е сутрин. Затвори прозореца и се облече.

Черна пола, бяла блуза и отгоре кариран пуловер в бордо. Както винаги, хвърли само един бърз поглед към огледалото. Не обичаше да се взира в образа си. После извади тоалетната си чантичка и излезе от стаята.

Изглежда, още никой от другите не се бе събудил. В десетоъгълната зала цареше абсолютна тишина, сякаш вчерашното вълнение бе само сън.

Но после…

Върху масата в средата на помещението Орци забеляза нещо, което снощи не беше там. Светлината, струяща от десетоъгълния прозорец на тавана, се отрази в него и я заслепи за момент. Объркана, младата жена бавно тръгна към масата. Щом разбра какво лежи отгоре ѝ, ахна и се закова на място.

Какво е това?

Посегна към масата, но светкавично отдръпна ръката си.

След първия момент на шок забрави за сутрешния си тоалет и изтича към стаята на Агата.

2.

Първата жертва

Втората жертва

Третата жертва

Четвъртата жертва

Последната жертва

Детективът

Убиецът

На масата бяха поставени седем млечнобели пластмасови табелки, широки петнайсет и дълги пет сантиметра. На всяка от тях имаше надпис с червени букви.

— Що за шега? — примигна удивено Елъри, но след миг устните му се извиха в усмивка.

Само момичетата бяха облечени. Петте момчета едва успяха да навлекат нещо върху пижамите си и още изглеждаха неадекватни. Агата току-що ги бе събудила.

— Голяма шега, няма що. Кой го измисли? — попита Елъри и огледа присъстващите.

— Не си ли ти, Елъри?

— Не, Кар. Вероятно е Льору. Или Агата.

— Не съм аз.

— И аз не съм.

Агата се обърна към Ван.

— Нали не си ти, Ван?

— Нищо не знам за това — отвърна той, разтривайки подутите си очи.

— Ти ли откри табелите, Агата?

— Не, Орци ги намери. Но, предполагам, никой не вярва, че тя е виновна.

— Не съм аз — каза Орци и погледна встрани, сякаш се готвеше да избяга. Всички отправиха очи към последния влязъл човек. Брадатото лице на По се смръщи.

— Уверявам ви, че и аз не знам нищо по въпрос.

— Тогава кой го е направил?

Елъри сви рамене.

— Разбирам, че някой е решил да си направи шега с нас, но не мислите ли, че е прекалено?

Никой не отговори. Седмината се спогледаха напрегнато.

— Елъри — намеси се По. — според мен човекът, който би могъл да спретне такъв недодялан майтап, си или ти, или Агата.

— Казах ви, че не съм аз.

— И аз не съм.

Салонът отново потъна в тишина и въпреки появата на първите утринни лъчи обстановката не беше приятна. Всеки притеснено търсеше знак от другите, чакаше някой да избухне в смях и да потвърди, че им е погодил номер.

Мина болезнено дълго време. Мълчанието се нарушаваше само от далечния шум на вълните.

— Кълна се, че не съм го направил — обади се Елъри и погледна сериозно приятелите си. — Няма ли най-после някой да си признае? Ще питам още веднъж. Ван?

— Не знам нищо за това.

— Агата?

— Вече ви казах, не съм аз.

— Кар?

— Нямам нищо общо.

— По?

— Не съм аз.

— Льору?

— Шегуваш ли се?

— Орци?

Орци поклати глава и погледна изплашено пред себе си.

Песента на морските вълни отново достигна до ушите им, отекна в къщата и засили тревогата на седмината умълчали се студенти.

— Добре тогава — поде Елъри и приглади падналия на челото му кичур. — Виновникът — нали мога да употребя тази дума — неминуемо е сред нас. Вземайки предвид, че никой не си признава, трябва да приемем, че един, а може би и няколко от тук присъстващите, има престъпни намерения.

— Какви „престъпни намерения“? — слиса се Агата.

— Откъде да знам. Някой крои нещо лошо — отсече направо Елъри.

— Не го увъртай, Елъри — изсумтя Кар. — Кажи си го директно. Това е смъртна закана.

— А ти не натискай спусъка — стрелна го с поглед Елъри и за всеобща изненада извиси глас: — Ще попитам още веднъж. Наистина ли никой няма да си признае?

Всички поклатиха глави, като междувременно се споглеждаха.

— Добре — каза Елъри, събра седемте табели от масата и седна на един от столовете около нея. — Нека да го обсъдим.

Младежът се усмихна накриво и изчака всички да намерят местата си около масата.

— Извинявай, Агата, би ли ни направила кафе?

— Разбира се — кимна Агата и отиде в кухнята.