Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Каваминами се чувстваше отговорен за смъртта на Чиори. Ако не си беше заминал, навярно щеше да възпре другите да я напият.

— Свободен ли сте тази вечер? — попита ненадейно Шимада, сякаш прочел мрачните мисли на Каваминами, и се усмихна. — Какво ще кажете да хапнем и пийнем по нещо?

— Но…

— Аз черпя, но в замяна искам да си поговорим за криминална литература За жалост, нямам много приятели, с които мога да обсъждам темата Моля ви, направете ми тази услуга?

— С удоволствие.

— Добре, тогава да отидем в град О.

— Но, господин Шимада…

— Да?

— Досега нямах възможност да ви попитам как се запознахте с господин Коджиро?

— Ах, да. Ко следваше в университета една година преди мен.

— Състуденти? Значи и вие изучавате будизъм?

— В известен смисъл, да — смутено почеса носа си Шимада. — Родителите ми държат будистки храм близо до град 0.

— Нима сте будистки свещеник?

— Аз съм най-малкият от тримата им синове и дори на тази възраст още се шляя насам — натам, така че надали бих могъл да върша подобна работа. Баща ми минава шейсетте, но все още кипи от енергия. Единственият повод да изрецитирам някоя сутра за мъртвите е, когато някой умре в детективските романи, които чета с удоволствие — каза Шимада и сключи ръце пред гърдите си.

5.

Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас.

Морису Кийоичи отново взе писмото от ниската масичка със стъклен плот и въздъхна. Седнал на пода с подпрян о таблата на леглото гръб, той отпусна уморените си нозе върху дебелия сив килим.

„Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас“, прочете още веднъж равните, написани на компютър букви. Мислите му полетяха назад към миналото.

Клубът бе организирал следновогодишно парти през януари, Морису и приятелят му, Каваминами Такааки, си бяха тръгнали рано. Нещастието с Чиори се бе случило след това.

Името на подателя, посочено на гърба на плика, беше Накамура Сейджи. Човек, умрял преди шест месеца на остров Цуноджима. Морису не го познаваше и никога не го бе виждал.

Стаята на Морису се намираше на петия етаж в блок с едностайни апартаменти на „Тацуми Хайтс“, близо до главната улица, пристанището и гарата на град О. Младежът върна писмото в плика, поклати глава и се пресегна към масата, за да вземе една от своите „Севън Старс“. Напоследък не му се услаждаха както преди, но жаждата за никотин беше все така силна.

„Какво ли прави компанията на Цуноджима в този момент?“, мина му през ума. Огледа чистата и подредена стая. До стената стоеше триножник с недовършена картина. Тъкмо бе започнал да нанася маслото върху направената с въглен скица. В центъра на платното имаше три каменни статуи на Буда, загледани във времето, сред дървета и храсти в бледи цветове. Морису бе открил статуите на полуостров Кунидзаки, докато обикаляше из планинските му хълмове.

Димът подразни гърлото му, задави го и младежът хвърли цигарата, от която бе дръпнал веднъж или два пъти, в пълния с вода пепелник. Изведнъж го обхвана лошо предчувствие. Сякаш всеки момент щеше да се сучи нещо ужасно.

Телефонът иззвъня.

Морису погледна часовника. Наближаваше полунощ.

„Само един човек може да ми звъни по това време.“ Изчака няколко секунди и вдигна слушалката.

— Там ли си, Морису?

Както и очакваше, беше познатият глас на Каваминами.

Заля го вълна на облекчение.

— Здравей, Дойл.

— Казах ти да не ме наричаш така. Следобед се опитах да се свържа с теб.

— Ходих с мотора до Кунидзаки.

— Кунидзаки ли?

— Да. Нали ти казах, че рисувам там?

— О, да. Между другото, днес да си получавал някакво странно писмо?

— От Накамура Сейджи ли? Да. Преди около двайсет минути те търсих да те питам за същото.

— Значи си го получил?

— Да. Къде си сега? Можеш ли да наминеш насам?

— Затова ти се обадих. Намирам се близо до вас. Искам да поговорим за тези писма. Трябва ми твоето мнение.

— Нямам кой знае какво мнение…

— Две глави мислят по-добре от една, а три — още по-добре. Има ли проблем, ако доведа един приятел?

— Никакъв. Чакам ви.

— В първия момент си помислих, че някакъв човек с лош вкус си прави шега, макар да не виждам кое му е смешното — каза Морису, докато сравняваше двете писма, поставени едно до друго на масата. — Но там пише „всички вас“, затова заподозрях, че не съм единственият, който го е получил.

— Твоето, изглежда, е копие. Мисля, че оригиналът е пристигнал при мен. Двете писма са еднакви, само онова до Накамура Коджиро е малко по-различно.