Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Какво… О, не, разбира се.

Кафето и пицата на Каваминами бяха донесени по време на разказа на Шимада. Младежът не ги беше докоснал, но не просто от учтивост. Бе толкова завладян от чутото, че забрави да яде.

— Сега за мотивите. Според полицията са два. Първият е, че градинарят е искал парите на Сейджи, тоест става дума за обир. Другият е, че е изпитвал чувства към Кадзуе. Може да са имали тайна връзка. Не е изключено да са важали и двата мотива. Йошикава е дал приспивателни на всички, после извършил престъплението. Завързал Кадзуе, направил същото и със Сейджи, след което го заключил в друга стая. После отвел Кадзуе в спалнята и задоволил страстите си. Тя е първата му жертва, убита един или два дни преди останалите. Няма доказателства, но се смята, че е изнасилил Кадзуе след смъртта ѝ. Следващите жертви са семейство Китамура. Вероятно са били в безсъзнание заради приспивателните. Последен е останал Сейджи. Йошикава го залял с бензин в съня му, после запалил горивото в кухнята.

— Но, господин Шимада, защо убиецът е държал Сейджи жив толкова време? — попита Каваминами и погледна към изстиналото си кафе. — Същото е и при семейство Китамура. Ако от самото начало е планирал да ги убие, не е ли било по-безопасно да приключи с тях още в самото начало?

— Може да не го е планирал. Възможно е да се е изплашил, след като е убил Кадзуе. Фактът, че е оставил Сейджи за най-накрая, говори в полза на мотива за обир.

— Защо?

— Заради уменията на Сейджи като архитект.

— Като архитект?

— Да. Вече ви обясних, че Сейджи беше странен човек. В сградите му витае някаква нездрава екзалтация, вложен е по детски игрив замисъл. Така е при Синята къща, така е и при Декагона, строен малко по-късно. И двете са пример за необичайния му вкус и доказателство за любовта му към ефектните трикове.

— Например?

— Мога само да предполагам за точния им брой, но изгорялата къща е била пълна с тайни стаи, тунели и подземни помещения. Накамура Сейджи е бил единственият, запознат с разположението им.

— Значи, ако някой е искал парите му, е трябвало да изтръгне информацията от него самия.

— Да. Може би затова градинарят не го е убил веднага.

Шимада замълча за момент и подпря лакът на масата.

— Това е всичко, което се знае за случая и разследването. Полицията все още търси Йошикава, но не ми се вярва да го открият. Имате ли въпроси, драги ми Конан?

— Нека да помисля.

Каваминами изпи наведнъж последните капки кафе и се замисли. Предвид разказа на Шимада, следваната от полиция линия изглеждаше правилна. Тя обаче се основаваше изцяло на догадки относно обстоятелствата. С други думи, нищо повече от опит да се намери смисъл в обърканата ситуация. Най-голямата трудност произтичаше от факта, че Синята къща бе изгоряла до основи. Местопрестъплението съдържаше много по-малко улики от обикновено, а и нямаше жив свидетел, който би могъл да разкрие какво точно се е случило по време на инцидента и преди това.

— Изглеждате толкова сериозен, Конан — обади се Шимада и облиза устни. — Сега е мой ред да ви задам въпрос, но той не е пряко свързан със случая „Цуноджима“.

— Слушам ви?

— Искам да ви попитам за момичето, Чиори. Коджи ми беше казвал, че има племенница и че тя живее при родителите на Кадзуе, защото училището ѝ е наблизо. Чух също, че миналата година е загинала при нещастен случай, но не знам никакви подробности. Каква личност беше Накамура Чиори?

По лицето на Каваминами премина сянка на тъга.

— Беше кротка, не от онези, които търсят вниманието на околните. Винаги беше обгърната от някаква тъжна аура. Не бяхме много близки, дори не сме разговаряли кой знае колко, но тя се отнасяше много мило с другите. С удоволствие помагаше при организацията на сбирки, партита и други подобни.

— Как загина?

— Случи се през януари миналата година, на следновогодишното парти на Клуба. Умря от алкохолно натравяне.

Докато разказваше миналите събития, очите на Каваминами несъзнателно се отклониха към прозореца.

— Обикновено Чиори си тръгваше от партитата още след първата чашка, но онази вечер са настояли да остане. Държали са се доста гадно с нея. Всички знаехме, че не е добре със здравето, но другите сякаш са забравили и са я накарали да пие прекалено много…

— „Накарали“? Те?

— Да. Аз също отидох на купона, но имах работа и си тръгнах по-рано заедно с един мой приятел, Морису. Трагедията се е случила след това. Не… — Каваминами пъхна ръка в джоба си и докосна писмото. — Наистина не беше инцидент. Може би е вярно, че сме я убили с нашата безцеремонност.