Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Вече ви казах какво мисля… Възразявате ли, ако запаля?

— Ни най-малко.

— Благодаря.

Каваминами запуши цигарата си и димът опари очите му.

— Както споменах, не мисля, че е шега. Но ако ме питате какво е, не разполагам с отговор. Честно казано, не намирам никаква причина някой да го прави. Но…

— Но?

— Имам предположение.

— Може ли да го чуя?

— Добре… Ако погледнем изпратеното до мен писмо и се опитаме да го разчетем, аз лично откривам три послания. Първо, то съдържа обвинение: „Чиори беше убита“. Второто послание е следствие на първото: тя е убита и аз ви мразя за това, ще ви отмъстя, защото вие я убихте. Вече имаме заплаха. Името Накамура Сейджи подкрепя това твърдение, защото той е човекът, който има най-сериозна причина да осъжда и да търси възмездие.

— Разбирам. А какво е третото послание?

— За да го разчетем, трябва да погледнем писмото от различен ъгъл. Да потърсим скрития замисъл зад изпращането му.

— Скритият замисъл?

— Да. Защо адресатът използва името на вече починал човек? В първия момент може да те ужаси, но днес никой млад човек няма да повярва, че отговаря на личността на подателя. Можете ли да си представите призрак на компютър? По-скоро ми се струва заобиколен начин да ни накара да се разровим из фактите около инцидента на остров Цуноджима преди година. Ще ме оборите ли?

— Не, напротив. Много интересно. — Очите на Шимада блеснаха от удоволствие и той посегна към чашата си. — Наистина, много интересно. Друг поглед върху събитията на Цуноджима. И аз си мислех, че случаят трябва да се разследва по-обстойно. Какво знаете за него?

— Само онова, което пишеше във вестниците.

— Нека ви кажа какво знам аз.

— Слушам ви.

— Предполагам, че сте запознат с основното. Трагедията се разиграва миналата година през септември. Местопрестъпление: така наречената Синя къща на остров Цуноджима. Четирите жертви са Накамура Сейджи, съпругата му Кадзуе и семейството, което е поддържало дома им. Градинарят изчезва. Пожарът, разгорял се след убийството, унищожава къщата. Извършителят не е заловен.

— Мисля, че полицията е заподозряна градинаря.

— Да, но липсват неопровержими доказателства. Според мен са го обявили за виновен просто защото е избягал. А сега подробностите… — Шимада сниши глас. — Първо трябва да ви разкажа малко повече за собственика на имота, Накамура Сейджи. Той беше три години по-възрастен от Ко и по времето на смъртта си бе на четиридесет и шест. Вече се бе пенсионирал, но се славеше като гениален архитект, високо ценен от колегите си. Накамура Сейджи е първото дете на семейство Накамура — уважавани жители на Уса в префектура Оита. Ко ми е разказвал, че след като завършил гимназия, Сейджи се преместил в Токио. Спечелил първа награда за проект по архитектура от университета Т. и привлякъл вниманието на всички светила в сферата. След дипломирането му неговият професор настоял Сейджи да поеме преподавателска дейност в университета, но внезапната смърт на баща му наложила спешното му прибиране у дома. Накамура оставил на семейството си огромно богатство. След като разделил наследството с брат си, Сейджи решил да построи къща по свой дизайн на остров Цуноджима и практически се преместил да живее там. Двамата със съпругата му Кадзуе — моминското ѝ име е Ханабуса — били приятели още от детството си в Уса. Говори се, че бракът им бил предварително договорен от родителите им. Оженили се горе — долу по времето, когато Сейджи заминал за Цуноджима.

— Проектирал ли е някакви сгради след това?

— Няколко, но Коджи твърди, че е работил почти изцяло за удоволствие. Поемал ангажименти, които пряко го интересували, само когато му се занимавало. Имал странна склонност към нетрадиционни постройки. Те, на свой ред, били търсени от хора с екстравагантен вкус. Много клиенти от цялата страна идвали на острова, но през последните десет години Сейджи отказвал всички поръчки и рядко напускал дома си.

— Ама че чешит.

— Ко също е малко особен… нали разбрахте, че изучава будизма като хоби? Дори и той обаче признава, че брат му е извън класацията. Бях останал с впечатление, че двамата не се разбират много добре. Семейство Китамура също живеели в Синята къща. Съпругът извършвал различни дейности около поддръжката на имението и карал моторната лодка, която свързвала острова със сушата. Съпругата му готвела, чистела и подреждала. Сега за градинаря. Името му е Йошикава Сейчи и е от Аджими. Идвал веднъж в месеца и оставал няколко дни. Случило се така, че пристигнал на острова три дни преди пожара. С това представянето на основните действащи лица от моя страна приключва. Дойде моментът да поговорим за обстоятелствата около онази нощ. Полицията открила общо четири тела. Били обгорели като въглен от пожара, затова имало проблеми с разпознаването им. В крайна сметка установили следните факти. Семейство Китамура загинали в спалнята си с разбити глави. Оръжието на убийството най-вероятно е брадвата, намерена в същата стая. По телата и на двете жертви има следи от връзване с въже. Приблизителната дата на смъртта е 19 септември следобед — денят преди пожара. Накамура Кадзуе е удушена в леглото си с някакъв вид въже. Липсва лявата ръка от китката надолу. Отрязана е преди смъртта ѝ и все още не е намерена. Приблизителното време на смъртта е някъде между 17 и 18 септември. Накамура Сейджи е залят с бензин и изгорен в същата стая, където е убита съпругата му. В тялото му, както и в телата на другите три жертви, е открита голяма доза приспивателни. Приблизителното време на смъртта е рано сутринта на 20 септември, когато избухва пожарът. Смята се, че пожарът е започнал от кухнята. Убиецът е напоил цялата къща с бензин, преди да го запали там. Вече знаете, че полицията изгражда теорията си върху изчезването на градинаря и приема, че той е убиецът. Някои моменти обаче остават неизяснени. Например проблемът с лявата ръка на Кадзуе. Какъв е мотивът на Йошикава да я отреже и да я вземе със себе си? Проблем представлява и пътят му за бягство. Единствената лодка, с която човек може да се придвижи към сушата, още е била в залива. Не вярвам, че е бил способен да убие четирима души, след което да се хвърли в морето и да доплува до сушата в края на септември. Разбира се, полицията също проучва възможността извършителят да е външен човек, но колкото повече разследват, толкова по-неправдоподобна изглежда тази теория на фона на откритите улики. В общи линии, случаят приключва с версия, базирана на убеждението, че убиецът е Йошикава… Имате ли нещо против да изям и вашата порция?