Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Ще ми разрешите ли да го прочета?

— Разбира се.

— Ако трябва да бъда честен, и аз получих такова писмо — обади се домакинът.

— Какво!?

Коджиро се отби в кабинета си, взе един плик от червеникавия плот на бюрото, върна се при тях и го подаде на Каваминами.

Младежът обстойно изследва лицето и гърба на плика. Хартията и клеймото бяха идентични с тези на неговото писмо. Същите набрани на компютър букви изписваха името на подателя — „Накамура Сейджи“.

— Може ли да погледна вътре?

Коджиро кимна мълчаливо.

Чиори беше убита .

Това беше всичко. Текстът беше различен, но отново напечатан на компютър и принтиран на лист Б5.

Втренчил поглед в писмото, Каваминами изгуби дар слово. Загадъчно съобщение от мъртвец. Вече бе предположил, че всички, присъствали на онова фатално парти, са получили такива, но не можеше да си обясни съобщението, изпратено до Накамура Коджиро.

— Какво може да означава?

— Нямам представа — отвърна Коджиро. — Шокиран съм не по-малко от вас. Тъкмо казвах на Шимада, че сигурно е безвкусна шега и че някои хора имат прекалено много свободно време, и в същия момент се появихте вие.

— Не съм само аз. Мисля, че всички членове на ръководството на Клуба са получили подобни писма.

— Виж ти.

— Господин Коджиро, възможно ли е този Накамура Сейджи — простете, вашият брат — още да е жив?

— В никакъв случай — поклати глава Коджиро. — Всеизвестно е, че брат ми почина миналата есен. Лично трябваше да идентифицирам тялото. Беше ужасно… Извинете, не ми се говори за това.

— Можем ли тогава да приемем тези писма за шега?

— Неспособен съм да измисля друго обяснение. Брат ми умря преди шест месеца. Това е самата истина, а аз не вярвам в призраци.

— Какво мислите за съдържанието на писмото?

— То е…

Лицето на Коджиро доби тревожен израз.

— Знам какво се случи с Чиори, но останах с впечатление, че е просто злощастен инцидент. Тя беше моята малка племенница и чувствах, че ни е отнета несправедливо, но не мога да ви виня за трагедията. Да използват името на брат ми и да ни изпращат такива извратени писма само заради шегата… не мога да го простя. Наистина ли някой би си позволил подобни номера?

Каваминами не беше особено убеден. Кимна неопределено и крадешком погледна към Шимада, който седеше на люлеещия се стол, подпрял лакът на кръстосаните си колене. Незнайно защо, мъжът го наблюдаваше с блеснал поглед, сякаш всичко това го забавляваше.

— Между другото — каза младежът и върна писмото на Коджиро, — знаете ли, че част от членовете на Клуба в момента са на остров Цуноджима?

— Не — отвърна видимо незаинтересуваният Коджиро. — След смъртта на брат ми наследих острова и имението, но миналия месец ги продадох на един брокер на недвижими имоти в град С. Той доста смъкна цената, но така или иначе не възнамерявах да стъпя повече там. Нямам представа какво ще правят с острова след всичко, което се случи.

3.

През онзи ден Коджиро имаше много задачи и Каваминами трябваше да си тръгне. Преди да напусне стаята, попита за пълните с книги лавици, кои то бяха привлекли вниманието му. Коджиро обясни, че наред с преподавателската си дейност в местната гимназия пише труд върху будизма. Със свенлива усмивка каза, че работи върху „пустотата в сърцето“ в ранния Махаяна будизъм [12] Един от двата основни дяла на учението на Буда. Хинаяна (т. нар. Малка колесница, или „тесен път“) е по-старото и консервативно направление на будизма, а Махаяна (т. нар. Голяма колесница, или „широк път“) е по-многообразно и се стреми към освобождаването на всички живи същества от страданието — бел. ред. .

— Пустотата на сърцето? — погледна го въпросително обърканият Каваминами.

Шимада се изправи от люлеещия се стол и заговори:

— Сигурен съм, че сте чували за „Сутра за сърцето“ [13] Будистки текст с основополагащо значение за дзен литературата — бел. ред. ? Основната идея там е, че „формата е пустота и пустотата е форма“. Ко изследва значението на термина „пустота“. — Мъжът се приближи към Каваминами със скоклива походка, върна му писмото, което старателно бе прочел, и попита. — Как се пише фамилното ви име, Каваминами?

— Със символа за „река“, когато искате да напишете „Жълтата река“, комбиниран със знака за „юг“.

— Аха, значи „кава“ и „минами“. Прекрасно име. Аз също ще те оставя, Ко. Ако искате, можем да тръгнем заедно, Каваминами.

Двамата напуснаха дома на Коджиро и поеха по безлюдната улица. Шимада сплете пръсти и протегна ръце над главата си. С черния суитшърт изглеждаше по-слаб и висок, отколкото всъщност беше.