Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Защото на партито Накамура Чиори умря.

Каваминами напусна купона рано, тъй като имаше уговорка за друга среща. „Инцидентът“ станал, след като младежът си бе тръгнал. Алкохолно натравяне в комбинация с хронично заболяване довели до инфаркт. Линейката пристигнала и откарала момичето в болницата прекалено късно. Каваминами отиде на погребението.

Чиори живееше в град 0. с дядо си — баща на майка ѝ. Церемонията се проведе там. Опечаленият обаче не се казваше Сейджи, а носеше много по-старо, традиционно име. Освен това не ставаше дума за баща ѝ, а за дядо ѝ. Сега, като се замисли, не си спомни бащата изобщо да е присъствал на церемонията.

Но защо някой, представящ се за баща ѝ, ще му изпраща такова писмо? Каваминами не познаваше този човек и никога не бе говорил с него.

В писмото си „Сейджи“ твърдеше, че Чиори е била убита. Умряла заради алкохола, който я бяха накарали да пие на онова парти. Каваминами разбираше горкия човек, в неговите очи тя беше жертва. Но защо пишеше това почти година след смъртта ѝ?

Изведнъж лицето му замръзна в гримаса. Накамура Сейджи… аха! Нещо изникна в паметта му.

Младежът скочи, изтича при железния шкаф до стената и извади няколко папки. Те бяха пълни с интересни изрезки от вестници, събирани с години.

„Мисля, че беше около септември…“

След известно търсене откри въпросната статия: „Синята къща на остров Цуноджима в пламъци. Мистериозно четворно убийство“.

Каваминами седна на пода, разлисти папката и потупа с пръст по заглавието.

Обвинение от мъртъв човек?

— Извинете, това домът на семейство Хигаши ли е? Казвам се Каваминами от университета К. Може ли да говоря с Хаджиме?

— Каваминами ли казахте? — попита жената, вероятно майка на Хаджиме. — Хаджиме замина тази сутрин с приятели от Клуба.

— Клуба на писателите на детективски романи ли имате предвид?

— Да. Каза, че отиват на някакъв пуст остров.

— На пуст остров ли? Случайно да знаете името на острова?

— Мисля, че беше Цуноджима. Близо до град С.

— Цуноджима…

Дъхът на Каваминами секна. Младежът стисна слушалката с две ръце.

— Случайно да знаете дали тези дни е получавал писмо?

— Писмо ли?

— Писмо от някой си Накамура Сейджи.

— Не знам…

Тя се поколеба, но доловила тревогата в гласа му, помоли го да почака и остави слушалката за момент. До ушите му достигна музика. Някой свиреше на орган. След малко жената се върна и заговори разтревожено:

— Да, има такова писмо. Нещо нередно ли се случва?

— Наистина ли го е получил?

— Да.

Изведнъж силите го напуснаха. Раменете му увиснаха. Не знаеше как да продължи.

— Добре… Благодаря ви, госпожо, не се безпокойте. Извинявам се, че ви изгубих времето.

Каваминами сложи слушалката на вилката и се облегна на стената. Сградата беше стара и дъските ѝ скърцаха под натиск. През неуплътнения прозорец се чуваше бръмченето на старата пералня.

„И Хигаши е получил писмо от Накамура Сейджи.“

Каваминами примигна няколко пъти със зачервените си от недоспиване очи.

„Дали не е някаква лоша шега?“

Погледна списъка с членовете на Клуба, отбеляза гостите на злополучното парти и започна да им звъни. Ваканцията обаче бе опразнила студентските квартири, всички бяха заминали по родните си градове и села и младежът не успя да получи отговор на въпроса си. Докато набираше номерата обаче, му се стори странно, че присъствалите на катастрофалния купон бяха заминали на екскурзия. Да не говорим, че от безбройните места в страната бяха избрали точно остров Цуноджима, където се бе случило онова нещастие. Съвпадение?

След кратък размисъл отново взе списъка и намери телефона на Накамура Чиори.

2.

Град О. се намираше на трийсет минути път с автобус и още четиридесет и пет с влак от град С., откъдето членовете на Клуба бяха тръгнали за Цуноджима. Разстоянието между градовете беше по-малко от четиридесет километра по въздух.

Четири спирки след град 0. Каваминами слезе от влака за Камегава и трескаво закрачи по пътя към планината.

Беше се обадил на дядото на Накамура Чиори. Отговори му дружелюбна жена на средна възраст, вероятно прислужница, на която се представи като приятел на Чиори от университета. Беше му неловко веднага да започне с въпросите, но с малко такт и търпение успя да получи потвърждение, че Накамура Сейджи — същият от трагедията на остров Цуноджима — е баща на Чиори. Освен това се сдоби с адреса на Накамура Коджиро, по-малкия брат на Сейджи. Бе разбрал за съществуването му от статиите за пожара във вестниците и реши, че може да научи нещо от него.