Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Седмината нямаха други ангажименти, освен желания от Льору ръкопис. Понеже по принцип не бяха хора, които излизат да се забавляват заедно, всеки от тях използваше свободното си време за себе си.

Вечерта се оказа дълга.

— Елъри, сам ли си играеш с тестето карти? — попита Агата, когато излезе от стаята си. Жълтият шал около дългата ѝ коса контрастираше с иначе безличния тоалет от бяла блуза и черни кожени панталони.

— Напоследък го правя често. Но не мога да кажа, че съм вманиачен.

— Правиш какво? Гадаеш на карти?

— Какви ги говориш? Не се занимавам с такива работи — каза Елъри, разбърквайки колодата. — Правя трикове с карти.

— Трикове ли? — заинтригува се Агата. За момент очите ѝ се разшириха, но после кимна разбиращо. — Нали е по твоята част.

— Коя е моята част?

— Да смайваш хората.

— Казваш го, сякаш е нещо лошо.

— А не е ли така? — засмя се Агата. — Хайде, покажи ми. Не съм виждала подобни трикове.

— Така ли? Рядко се среща човек, интересуващ се от криминални романи, който да не се вълнува и от трикове с карти.

— Не че не се интересувам. Просто не съм имала достатъчно възможност да гледам. Хайде, покажи ми.

— Добре. Ела и седни до мен.

Със залеза на слънцето десетоъгълната стая потъна в здрач. Агата седна на стола диагонално на Елъри. Той събра картите, подреди ги на масата и извади друга колода от джоба си.

— Виж сега. Имам две колоди с различни гърбове: едните са червени, другите — сини. Всеки от нас ще използва различна колода. Коя си избираш?

— Синята — веднага отговори Агата.

— Добре, аз вземам другата.

Елъри прехвърли синята колода през масата.

— Първо се убеди, че не са белязани и че в тях няма нищо необичайно. После ги разбъркай. Ти избираш начина. Аз ще размеся червените карти.

— Добре. Изглеждат ми най-обикновени. От Съединените щати ли са?

— Рекламни са, от „Байсикъл Райдър Бек“. Видя ли илюстрацията на ангел на велосипед? Най-разпространените тестета у нас.

Елъри внимателно огледа своето и го разбърка върху масата.

— Сега ще си разменим картите. Ти ще ми дадеш сините, а аз на теб — червените. Така. Изтегли една карта от колодата и я запомни. Аз ще взема една карта от твоята и също ще я запомня.

— Която си искам, така ли?

— Да. Готова ли си? Сложи избраната карта най-отгоре върху купчината. Сега сечи, виж как го правя аз. Раздели колодата на две и размени местата на долната половина с горната. Точно така. Повтори го два или три пъти.

— Правилно ли го правя?

— Идеално. А сега отново си разменяме колодите.

Синята колода пак се оказа в ръцете на Агата. Елъри я погледна право в очите и попита:

— Готова ли си? Нека да повторим какво направихме току-що: всеки от нас си избра по една карта от разбърканото тесте, запомни я, върна я и отново разбърка картите.

— Така беше.

— Сега ще те помоля да изтеглиш картата, която запомни от твоето тесте, и да я поставиш върху масата с лицето надолу. Аз ще извадя моята.

Две карти — едната синя, другата червена — се появиха върху масата. Елъри пое дълбоко въздух и помоли Агата да обърне картите.

— Ах! Как го направи? — изписка изненадано тя. Картите бяха еднакви. — Четворка купа и от двете колоди.

Елъри доволно се засмя.

— Готин трик, нали?

След залез запалиха античната газена лампа, поставена в средата на масата. Ван я бе донесъл, защото знаеше, че на острова няма електричество. Освен това бе оставил по няколко дебели свещи във всяка от стаите за гости.

Когато свършиха с вечерята, вече беше седем и половина

— Елъри, защо не ми обясниш как става номерът? — потупа го по рамото Агата, която току-що бе направила кафе за всички.

— Да не би да ти е показал един от триковете си с карти? — попита Льору.

— О, значи знаеш за новата му страст?

— Да знам? Цял месец ме използва като опитно зайче. Трябваше да го пазя в тайна, докато усвои номерата. Такова дете е понякога.

— Льору!

— Какво ѝ показа?

— Един от двата най-лесни.

— Лесните ли? — навъси се Агата. — Тогава няма проблем да ми кажеш как става.

— Не мога, защото е много прост. Онзи, който ти показах, е направо елементарен, дори и бебе би го разбрало. Но магията не е само в номера. Важно е представлението и как разсейваш човека пред себе си.

— Представлението?

— Да. Например…

Елъри взе чашата с кафето и отпи.

— Има една сцена в „Магия“, когато Антъни Хопкинс, който играе илюзионист, демонстрира същия номер на бившата си любима. Във филма обаче не беше представено като нормален трик с карти, а като експеримент на екстрасенс. Илюзионистът съблазни момичето, като му каза, че ако са сродни души ще изберат една и съща карта.