Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Няма как да е в настроение след всичко това. Да бъде седем дни под един покрив с две момичета, които са го отхвърлили…

— Така е. Ето защо, скъпи ми Льору, ако искаш нещо от Кар, ще трябва да се постараеш повече.

В този момент Агата излезе от Декагона и тръгна към тях. Спря под арката от борови клони и им махна с ръка.

— Обядът е готов. Къде са По и Кар? Не бяхте ли заедно?

Тясната пътека стигаше до боровата гора зад Декагона. Той пое по нея.

Искаше да види скалите на източния бряг, но пътеката се стесняваше все повече, острите завои и криволици се нижеха безспир и след петдесетина метра изгуби ориентация.

Гората беше мрачна и тъмна. Дългите бамбукови клони саса, които растяха между боровете, полепваха по дрехите му и спъваха всяко негово движение. Земята беше неравна и той залитна няколко пъти. Помисли дали да не се върне, но не му се щеше. Островът не беше голям. Нямаше как да се изгуби.

Яката на черния суитшърт, който носеше под якето, подгизна от пот. Тъкмо когато си каза, че не може повече, пътеката най-после го изведе от гората и младежът се озова на върха на скалите. Отблясъците от водата под него заслепиха очите му. Там стоеше едър мъж, който се взираше в морето. Беше По. Шумът от стъпки го накара да се обърне, но когато видя, че е Кар, отново извърна поглед към водата.

— Ха! Ти ли си бил, Кар. Май се намираме на северния бряг. Мисля, че Котешкият остров е ей там — посочи той към близкото парче суша.

Предвид размерите на острова, можеше да се нарече и риф. По неравната му повърхност се виждаха само няколко храста. Както подсказваше и името му, приличаше на черен хищник, снишил се в морето.

Както беше загледан в острова, Кар рязко тръсна глава.

— Какво има, Кар? Защо гледаш така унило?

— Започвам да съжалявам, че дойдох — смръщи чело Кар, който имаше склонност да се оплаква. — Да, миналата година тук се е разиграло нещо интересно, но това не означава, че и сега ще станем свидетели на подобен случай. Дойдох с надеждата островът да провокира въображението ми, но самата мисъл, че ще гледам едни и същи лица цяла седмица… Струва ми се, че и ти няма за какво толкова да се радваш.

И Кар като Елъри караше трета година в правния факултет, но при първия си опит се бе провалил на изпитите. Всъщност беше на възрастта на По, което означаваше, че бе с една година по-възрастен от Елъри. Беше среден на ръст, но изглеждаше по-нисък и дребен, защото се изгърбваше и имаше къс врат.

— И какво правиш съвсем сам на това място?

— Нищо конкретно.

По присви и без това малките си очи, извади една цигара от дървената кутия, която висеше от колана му като традиционна кутийка за лекарства, и я сложи в устата си. После подаде кутията на Кар.

— Сигурно си донесъл цял сак с цигари. Черпиш наред, а всички знаем, че си заклет пушач.

— Обичам да пуша, въпреки че следвам медицина.

— И винаги пушиш „Ларк“. Не са цигари за интелигентни хора.

Въпреки забележката Кар прие предложената му цигара.

— Все пак е по-добре от ментола на великия ментор Елъри.

— Кар, не бива непрекъснато да се разстройваш заради Елъри. Вашите караници изнервят всички останали. Постоянно се опитваш да влезеш в спор с него, а той ти се подиграва и те прави за смях.

Кар запали цигарата със собствената си запалка и обърна гръб на По.

— Виж кой го казва — измърмори недоволно под носа си.

По обаче не се впрегна от забележката. Предпочете да се наслади на цигарата си в мълчание.

След малко Кар хвърли наполовина изпушената цигара в морето, седна на близката скала и извади малка плоска бутилка с уиски. Отвинти капачката и отпи.

— Алкохол през деня?

— Не ти влиза в работата.

— И все пак не мога да кажа, че одобрявам. — По доби сериозно изражение. — Виж, трябва да пиеш по-малко. Не само през деня, но и…

— Ха. Още ли мислиш за това?

— Да, както виждаш..!

— Не, не виждам. Колко време мина? Не можем постоянно да мислим за същото.

Кар мълчаливо игнорира неодобрението в погледа на По и отново надигна бутилката.

— Не става дума само за Елъри — каза той. — Какво ще кажеш за безумната идея да доведем жени на пуст остров?

— Трябва да е пуст. Нали си играем на „Сървайвър“ [2] Едно от най-известните риалити предавания в света, излъчено за първи път през 2000 г. в САЩ. Всеки сезон действието се развива на ново изолирано място, например безлюден остров. Участниците се разделят на две съревноваващи се помежду си племена и разполагате минимални провизии и удобства. Всяка седмица отпада по един участник, докато накрая не остане само победителят — бел. ред. ?