Аяцуджи Юкито: Убийства в Декагона

— Днес времето е чудесно. Морето е тихо и спокойно — каза Елъри, съзерцавайки водната шир, и уви ръце около жълтия си суитшърт. Льору също обърна дребното си лице към вълните.

— Прав си, Елъри. Не е за вярване, че само преди шест месеца на това място се е случило нещо толкова ужасяващо…

— „Ужасяващо” е точната дума. Домът на Накамура Сейджи, познат като Синята къща, е станал сцена на ужасяващо четворно убийство.

— Чел съм за петорни убийства, по книгите се срещат и десеторни, но тукашното е истинско и е твърде скорошно. Наистина се шокирах, когато го чух по новините.

— Доколкото си спомням, се е случило рано сутринта на 20 септември. Изведнъж избухнал пожар и къщата изгоряла до основи. Сред останките били открити четири трупа: на Накамура Сейджи, на жена му Кадзуе и на двойката от прислугата, която живеела тук — разказа Елъри с равен тон като говорител по телевизията. — В телата на четиримата е намерено значително количество сънотворни, но полицията разкрива, че причината за смъртта им не е една и съща. Слугите били завързани с въже в собствените си стаи и главите им били разбити с брадва. Главата на домакина Сейджи била залята с керосин и запалена. Съпругата му, намерена в същото помещение, била удушена с някаква връв. Лявата ѝ ръка е била отрязана до китката с остър предмет. Крайникът не е открит сред руините. Мисля, че това са основните факти по случая. Ще добавиш ли нещо, Льору?

— Спомням си, че имало и градинар, който е изчезнал.

— А, да, прав си. Съществува теория, че градинарят е убил останалите и после е избягал. Други обаче смятат, че извършителят е страничен човек. Може градинарят да е успял да се спаси от него и в бягството си случайно да е паднал от скалата. После течението го е завлякло надалеч.

— Полицията се е задоволила с теорията за градинаря убиец, но не знам на какво са се натъкнали при по-нататъшното си разследване. Ти какво мислиш за версията им, Елъри?

— Ами… — Елъри приглади разпилените от вятъра кичури по челото си — за жалост, информацията е доста оскъдна. Знам само онова, което показаха по телевизията и писаха по вестниците през първите няколко дни след трагедията.

— Неувереността ти ме изненадва.

— Имам си причина. Всеки би могъл да стигне до правдоподобна хипотеза, като разсъждава на глас, но поради липсата на факти няма как да докажем теорията си и да обявим загадката за разрешена. В случая разследването на полицията е доста повърхностно, но сами виждате какво е останало от местопрестъплението. Не е имало оцелели, затова е естествено да обявят градинаря за извършител на убийствата.

— Така е.

— Значи истината е заровена под тези останки…

Елъри отиде при каменните тухли и вдигна парче дърво. Вгледа се в мястото, където бе лежало, и приклекна, за да го разгледа по-добре.

— Какво става? — погледна го объркано Льору.

— Няма ли да е интересно, ако случайно намеря ръката на съпругата някъде тук? — каза Елъри. — Или пък открия скелета на градинаря под плочките в Декагона?

— Ти си луд — намеси се По, който до този момент мълчаливо бе слушал разговора им, като поглаждаше брадата си. Последните думи на Елъри го разтревожиха. — Чувството ти за хумор е доста извратено.

— Съгласен съм — кимна Льору. — Добре го каза на идване в лодката. Ако утре на острова се случи инцидент, ще бъде като „чашата топъл чай в снежна буря“, ситуация, която Елъри обича толкова много. Колко щастлив ще бъде, ако изведнъж се окаже участник в серия убийства като в „Десет малки негърчета“.

— Първи щеше да се кандидатира за жертва.

По говореше рядко, но понякога думите му падаха като камък. Льору и Ван се спогледаха и избухнаха в смях.

— Серия убийства на самотен остров, а? Добре звучи — замечта се Елъри. — Точно това искам. Готов съм да поема ролята на детектива. Какво, някой може ли да ми излезе насреща? На мен — Елъри Куин?

4.

— Стане ли дума за домакинска работа, ние, жените, сме в най-неизгодна позиция. Третират ни като слугини — мърмореше Агата, докато чевръсто почистваше съдовете.

Орци стоеше до нея и гледаше като омагьосана как белите пъргави пръсти на приятелката ѝ изпълняват задачата си. Изведнъж осъзна, че тя самата не прави нищо.

— Трябва да накараме и момчетата да свършат нещо в кухнята. Защо си мислят, че са освободени от задължения само защото ние с теб сме тук? Права ли съм, Орци?

— Какво? Ах, да…

— Ще ми е много забавно да видя Елъри с кухненска престилка и черпак в ръка да сипва храна с безгрижната си усмивка. Може да се окаже доста сладък в тази си роля — засмя се закачливо Агата.