Аяцуджи Юкито: Убийства в Декагона

— Чакайте, сега ще дойда — отсече Ван със странно дрезгав глас и затвори капаците. След миг вече бързаше към входната врата.

— Извинявайте, че не дойдох да ви посрещна на пристана. Вчера настинах. Имам температура, затова полежах известно време, но чух лодката ви, когато пристигнахте.

Ван ги очакваше на острова още от вчера, за да подготви всичко за престоя им.

— Настинал си? Надявам се, че не е нещо сериозно — погледна го тревожно Льору и побутна нагоре смъкналите се заради потта очила.

— Не, ще мине. Поне така се надявам.

Ван се засмя някак неспокойно и внезапно потрепери.

Групата влезе в Декагона, водена от Ван. Младежите преминаха през двойната синя врата и се озоваха в широк коридор, който, както всички осъзнаха след малко, само изглеждаше такъв благодарение на оптична измама. Всъщност не беше толкова голям, но понеже формата на помещението не беше правоъгълна, създаваше илюзия за простор.

На стената срещу тях имаше още една двойна врата, която водеше към вътрешността на къщата. Внимателно огледаха помещението и забелязаха, че стената отпред е по-къса от другата зад тях, което правеше вестибюла трапецовиден. Основата към входната врата беше по-голяма от тази срещу тях.

Всички, освен Ван, силно се впечатлиха от странната форма на стаята, заблудила чувството им за перспектива, но щом преминаха през втората врата и влязоха в големия салон на къщата, объркването им изчезна. Намериха се в десетоъгълна стая с десет стени с еднаква дължина.

За да си представим структурата на така наречения Декагон, най-лесно би било да съставим план на целия етаж.

Както подсказва и самото име, характерна особеност на Декагона беше формата му — външните стени образуваха равностранен декагон. В него имаше десет сектора, разположени един до друг и подредени около вътрешен декагон, който, на свой ред, оформяше салон, заобиколен от десет трапецовидни стаи с еднакъв размер. Вестибюлът, през който току-що бяха минали, беше една от тези стаи.

— Странна работа, а? — Ван, който ги водеше напред, се обърна към приятелите си и обясни: — Двойната врата отсреща води до кухнята. Банята и тоалетната са вляво. Останалите седем стаи са за гости.

— Десетоъгълна сграда с десетоъгълен салон.

Елъри огледа помещението, после се приближи до голямата маса в центъра му и почука с пръсти по дървото.

— И масата е десетоъгълна. Колко интересно! Дали убитият Накамура Сейджи не е страдал от мономания [1] Психично отклонение, при която болният е напълно обсебен от конкретна тема, обект или мисъл — бел. ред. ?

— Вероятно — отвърна Льору. — Казват, че в основната постройка — Синята къща, както я наричат — всичко от пода до тавана, включително и мебелите, било боядисано в синьо.

Името на човека, заселил се на острова и построил Синята къща, беше Накамура Сейджи. Декагонът също бе негово дело.

— Малко е объркващо — рече Агата, без да се обръща конкретно към някого. — Чудя се ще мога ли да отлича различните стаи.

Срещуположната врата, водеща към кухнята, също беше двойна. Красеше я релефно стъкло в дървена рамка. Когато крилата ѝ бяха затворени, човек не можеше да ги различи едно от друго. Четирите стени от всяка страна на идентичните двойни врати имаха други — обикновени дървени, през които се влизаше в стаите за гости. В големия салон липсваха мебели, по които можеше да се ориентират, така че опасенията на Агата не бяха безпочвени.

— Права си. Сутринта няколко пъти обърках спалнята си.

Очите на Ван бяха подути вероятно от температурата,

— Можем да направим табели и да ги закачим по вратите. Орци, носиш ли си скицника?

Орци чу името си и вдигна тревожен поглед към Ван.

Беше дребна и пухкава. Притесняваше се от закръглеността си и винаги носеше тъмни дрехи, които ѝ придаваха старомоден вид. Беше пълна противоположност на бляскавата Агата и плахият ѝ поглед винаги бягаше далеч от чуждите очи. Иначе бе изкусна в хобито си — японски рисунки.

— Да, тук е. Да го извадя ли?

— Не, остави за по-късно. Съветвам те първо да видиш стаята си. Всички са еднакви, няма нужда да се бориш за друга. Аз вече заех тази — Ван посочи една от вратите. — Дадоха ми ключове, оставил съм ги по ключалките.

— Добре, заемаме се — отвърна ентусиазирано Елъри. — Предлагам малко да си починем, а после да излезем и да разгледаме острова.

3.

Стаите бързо бяха разпределени. Ван, Орци и По заеха тези отляво на вестибюла, а Елъри, Агата, Кар и Льору се настаниха в онези отдясно. Когато шестимата новопристигнали изчезнаха в спалните с багажа си, Ван се облегна на своята врата, извади цигара „Севън Старс“ от жилетката си и я сложи в уста. Запали я и се загледа в слабо осветения десетоъгълен салон.