Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Съжалявам, но мисля, че трябва да си легна.

— Да, може би е удачно.

— Добре, ами… — Ван подпря двете си длани на масата и бавно се надигна. — Не се притеснявайте. Вдигайте шум колкото ви се иска. Нямам нищо против.

Останалите му пожелаха лека нощ и младежът се оттегли. Вратата се затвори след него и за момент в слабо осветения салон настъпи тишина. Всички чуха металния звук от заключването.

— Ван си е Ван — въздъхна Кар. До този момент подрусваше колене, без да се намесва в разговора. Бялото на очите му бе изпъкнало и нервно потрепваше. — Кой би заключил вратата си, когато е сред приятели? Като някое изплашено момиченце.

— Тази нощ ще бъде ясна — престори се, че не го е чул По и вдигна глава към десетоъгьлния прозорец на тавана.

— Мисля, че преди два дни беше пълнолуние — обади се Льору. В същия момент един светъл лъч прекоси небесното пространство. Лъчът идваше от фара на нос Ж., чийто сигнал достигаше чак дотук.

— Вижте, около луната има ореол. Това означава, че утре ще вали.

— Ха-ха. Стига суеверия, Агата.

— Много си груб, Елъри. И не е просто суеверие. Ореолът се образува от парата във въздуха.

— Прогнозата е за ясно време през цялата седмица.

— В суеверието има повече научна истина от историята със заека на луната [8] Според японска легенда заекът живее на Луната, където приготвя оризови сладкиши — бел. прев. .

— Заек на луната… — засмя се пресилено Елъри.

— Чували ли сте легендата за мъжа с кофата от остров Миако?

— О, знам я — каза Льору и младото му лице се проясни. — Бог го изпратил при хората и му заръчал да им занесе една кофа от еликсира на безсмъртието и още една с еликсира на смъртта. Той обаче ги объркал и дал еликсира на безсмъртието на змията, а на хората — еликсира на смъртта. Бог го наказал да носи кофата до края на живота си.

— Точно така

— На остров Койкой има подобна легенда — намеси се По. — Но изпратеният не бил човек, а заек. Заекът не успял да предаде думите на бога на луната и в гнева си той хвърлил пръчка по него. Ето защо устните на заека са разцепени на две.

— Такива митове има по целия свят. Онзи със заека на луната е познат в Китай, в Централна Азия, Индия…

— Дори и в Индия?

— Думата за „луна“ на санскрит е сасин, което се превежда като „петната на заека“.

— Леле!

По се пресегна към оставената на масата табакера и отново погледна към небето. Яркожълтата луна се носеше над главите им.

Цуноджима. Декагонът.

Сенките на присъстващите играеха по стените на фона на мъждивата светлина.

Нощта бавно напредваше.

ПЪРВИ ДЕН НА СУШАТА

1.

Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас

Каваминами Такааки се намръщи, лежейки в разположеното насред тясната стая легло. Беше единайсет сутринта. Преди малко се бе прибрал вкъщи и бе намерил писмото в пощенската си кутия.

Каваминами прекара цялата нощ у свой приятел. Двамата бяха будували до зори, залисани в играта на маджонг [9] Китайска хазартна игра за четирима. Целта е да се събере пълен набор от блокчета или карти, като първият играч, събрал определения брой, е победител. Сами по себе си въпросните блокчета и карти с изображения могат да се използват за редене на пасианси и дори за гадаене — бел. рeд. . Както винаги след такъв турнир, тракането на плочките продължаваше да вибрира в заспалото му съзнание, но писмото го разбуди на мига.

— Ка… какво е това?

Разтърка очи, взе плика и го огледа от всички страни — най-обикновен, кафяв, пуснат вчера, на 25 март, в град О.

Единствената интересна подробност беше, че всички надписи по хартията бяха набрани на компютър.

Подателят не бе посочил адрес. На гърба на плика се виждаше само името Накамура Сейджи.

— Накамура Сейджи — прошепна Каваминами. Никога не го бе чувал. Не, всъщност го беше чувал.

Младежът седна, кръстоса крака на леглото и отново впери поглед в писмото. То също бе набрано на компютър. Хартията беше качествена, Б5.

„Дъщеря ми Чиори беше убита от всички вас.“

Изведнъж си спомни името. Чиори. Сигурно ставаше дума за Накамура Чиори, а този Накамура Сейджи беше баща ѝ.

Трагедията се бе разиграла преди около година, през януари, на следновогодишното парти на Клуба на писателите на детективски романи към университета в К. Каваминами беше негов член, а Накамура Чиори беше с една година по-малка от него — студентка в първи курс. Сега Каваминами беше третокурсник и през април щеше да започне четвъртата си година, но миналата пролет приключи с участието си в Клуба.