Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Накамура Коджиро ли? — намръщи се Морису. — Имаш предвид по-малкия брат на Накамура Сейджи?

— Да. В писмото му пише: „Чиори беше убита“. Днес отидох до Бепу да се срещна с него и там се запознах с господин Шимада.

Морису леко се поклони на мъжа, с когото току-що се бе срещнал. Каваминами и Шимада бяха пийнали по чашка, преди да дойдат, и тъмното лице на Шимада червенееше от изпития алкохол. Каваминами също доста се беше наквасил, защото дишаше неравномерно и очите му бяха кървясали.

— Чакай, обясни ми всичко от самото начало — рече той.

Каваминами се наведе напред и разказа набързо какво се бе случило през деня. Дъхът му вонеше на алкохол.

— Както винаги, любопитството те изгаря отвътре — подметна шеговито младежът.

След като изслуша историята, Морису се загледа с изумление в приятеля си.

— Значи от вчера не си мигвал?

— Сега като споменаваш, наистина не съм. Нали историята е много загадъчна? Кой е написал тези писма и защо? Някакви предположения?

Морису подпря ръка на челото си и затвори очи.

— Обвинение, заплаха и предложение да се преразгледа случаят „Цуноджима“. Да, мисля, че не е обикновена шега. Особено провокацията да разследваме четворното убийство на острова. Дразни ме, че ни притиска, но иначе е много интересно. Сигурно има скрита улика, което трябва да открием. Из…винете, господин Шимада?

Шимада дремеше, облегнат на стената, но гласът на Морису го събуди. Мъжът изви гръб и разтри лице като котка.

— Господин Шимада, имам въпрос към вас.

— А, да. Моля, говорете.

— Къде беше Накамура Коджиро, когато се е случила трагедията на острова?

— Питате ме има ли алиби? — По сънливото лице на Шимада се разля усмивка. — Разбирам. Право в целта. Кой би спечелил най-много от смъртта на Сейджи и Кадзуе? Ко, разбира се.

— Да. Съжалявам, че трябва да го кажа, но мисля, че първият заподозрян трябва да бъде господин Коджиро.

— Полицаите не са глупави, драги ми Морису. Излишно е да споменавам, че веднага провериха алибито му. Колкото и да им беше мъчно, то се оказа непробиваемо.

— А именно?

— От вечерта на 19 септември до следващата сутрин Ко беше в компанията на вашия гост. Обади ми се и ме покани на питие — доста необичайно за него. Отидох в Бепу и двамата пийнахме малко повече, така че останах да преспя у тях. Бях там на сутринта, когато получи вестта за случилото се на острова.

— Както казахте, наистина непробиваемо алиби.

Шимада кимна.

— Бих искал да чуя повече за вашата теория, господин Морису.

— Добре. Още не е теория, току-що ми хрумна, но мисля, че има потенциал. Досега си мислех, че съм разбрал всичко за случая от вестниците.

— Да?

— Не мога да обясня защо, просто инстинкт. — След като ги предупреди, Морису продължи: — Мисля, че най-важното в случая е липсващата лява ръка на госпожа Кадзуе. Имам усещането, че ако намерим ръката, ще разберем всичко.

— Наистина, тази ръка…

Морису и Шимада погледнаха едновременно собствените си ръце и замълчаха.

— Между другото, Морису, знаеш ли, че голяма част от членовете на Клуба са на екскурзия на остров Цуноджима? — попита Каваминами.

— Да — усмихна се сухо Морису. — Аз също бях поканен, но отказах. Не проявявам интерес към такива страховити места.

— Знаеш ли кога ще се върнат?

— След една седмица.

— Цяла седмица? На палатки?

— Подготвиха се предварително. Ще отседнат в Декагона.

— Господин Коджиро сподели, че се е отървал от острова. Има нещо гнило в цялата работа. Заминаха за Острова на мъртвите тъкмо когато пристигна писмо от мъртвец.

— Може да е просто съвпадение.

— Вярваш ли в това?

— По-скоро не — отговори Морису и отново затвори очи — Но ако искаме да разчовъркаме тази мистерия, ще трябва да проверим дали и другите, присъствали на партито, освен Хигаши, са получили писма.

— Тук си прав.

— Ще се заемеш ли, Каваминами?

— Да. В пролетна ваканция сме и нямам какво друго да правя. Не мога да измисля нищо по-добро от това да се престоря на детектив.

— Тъкмо по твоята част. Какво ще кажеш да прегледаш подробностите около случая с четворното убийство на остров Цуноджима, докато се занимаваш с писмата?

— Какво точно да прегледам?

— Ами например да посетиш семейството на изчезналия градинар Йошикава?

— Но…

— Конан — намеси се Шимада, — това е много добра идея. Нали ти казах, че Йошикава Сейчи живееше в Аджими? Сигурен съм, че съпругата му не се е преместила. Тя също работеше за семейство Накамура на Цуноджима. На практика е единственият жив свидетел, който знае нещо за личния им живот. Заслужава си да се опита.