Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Да, Детективе?

— Случайно да ви е хрумнало да проверите дали Сейджи и Йошикава не си приличат по ръст и тегло?

— Ха — ха. Признавам, че имате остър ум — засмя се Шимада. — Йошикава и Сейджи са на една възраст — четиридесет и шест години. И двамата са със среден ръст и нормално тегло. Кръвната им група е А. Разбира се, обгореният труп също е с кръвна група А.

— Кога разбра всичко това? — смая се Каваминами и Шимада смутено се почеса по бузата.

— Не ви ли казах? Познавам някои хора в полицията. Добре, Морису, да предположим, че Накамура Сейджи и Йошикава Сейчи са разменили местата си. Как това обяснява последвалите събития?

Морису подпря чело на ръката си и се загледа в пространството.

— Първа е била убита Кадзуе. Часът на смъртта ѝ е настъпил в нощта между 17 и 18 септември. Градинарят е пристигнал на острова и се е обадил на жена си следобеда на 17–и. Вероятно Кадзуе вече е била убита. Когато градинарят е изразил учудване от отсъствието ѝ, Сейджи му е казал, че е болна и лежи в стаята си. Истината е, че вече ѝ е дал приспивателно и я е удушил. Изплашен, че някой може да го разкрие, той е решил да убие семейство Китамура, както и Йошикава. Тайно им е дал приспивателни и ги е завързал. На 19–и е разбил главите на семейство Китамура. После е пренесъл Йошикава, който все още е бил под въздействието на опиатите, в стаята, където е умряла Кадзуе, развързал го е, облякъл го е в собствените си дрехи и го е залял с бензин. После е подпалил къщата и е напуснал острова. Така се е превърнал в Йошикава Сейчи. Класически пример за „обезглавен труп“. Въпреки гениалната ми теория някои въпроси остават без отговор. Сещам се поне за четири, и то без да се замислям дълбоко.

— И те са? — подтикна го Шимада.

— На първо място — какъв е мотивът? Каква причина има Сейджи да убива жената, с която е живял повече от двайсет години? Можете да възразите, че човекът е бил луд, но дори и лудите имат своите доводи. Второ… — споменах го и вчера — притеснява ме липсващата ръка. Защо Сейджи ще реже лявата ръка на жена си и какво ще прави с нея? Третото съмнение е свързано с периода между убийствата. Той отнема живота на жена си на 17-и, а последната си жертва — градинаря — убива на 20-и. Какво е правил през тези три дни? И последно — как е успял да избяга от острова? И къде се крие сега?

— И аз си задавах същите въпроси, докато пътувахме насам — обади се Шимада. — Струва ми се, че бих могъл да дам отговор поне на един от току-що съставения списък.

— Мотивът да убие Кадзуе?

— Да. Разбира се, с уговорката, че всичко е в сферата на предположенията.

— Ревност? — опита се да познае Морису.

Шимада стисна устни и кимна.

— Дори и нормални емоции могат да подлудят гений като Сейджи, ако замъгляват достатъчно дълго ума му.

Шимада се обърна към Конан, който побърза да попита:

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли какво ни каза Йошикава Масако за Накамура Чиори?

— Да, разбира се.

— Каза, че Чиори рядко се е връщала на острова, както и че Кадзуе е обожавала дъщеря си. Но щом попитахме за Сейджи…

— Тя обясни, че не обичал деца.

— А аз си спомням, че на погребението ѝ не изглеждаше особено опечален. Мисля, че разбирате какво искам да кажа.

Каваминами се вгледа последователно в Морису и Шимада. Последният леко му кимна. Морису свъси вежди и извърна очи.

— Подозираш, че Чиори не е била дъщеря на Сейджи? — промълви той.

— Точно така, Конан.

— Тогава чия дъщеря е била?

— На Накамура Коджиро. По думите на Масако, докато тя работела там и преди да се омъжи за Йошикава, той често е посещавал острова. Знаем също, че между братята невинаги е съществувало съгласие. Според мен Коджиро е спрял да посещава Цуноджима по времето, когато се е родила Чиори. Как ви се струва, Морису?

— Не мога да преценя — отвърна домакинът и се пресегна за цигарите на масата.

— Затова ли се отбихме до дома на господин Коджиро по обратния път? — попита Каваминами.

— Да. Исках да видя какво мога да измъкна от него.

— Господин Шимада — прекъсна ги Морису, който вече не можеше да сдържа чувствата си. — Моля ви още веднъж да премислите нещата и да се откажете от тази идея.

— Ха, защо така изведнъж? — изненада се Шимада.

— Може да не е моя работа, но макар с господин Коджиро да сте приятели, не мисля, че е редно да се месите в личния му живот — погледна го строго Морису. — Няма нищо лошо да обсъдим едно старо престъпление, но не ми харесва, че развиваме теории и навлизаме в интимното пространство на хората, особено когато става въпрос за толкова деликатни тайни.