— За жалост, По е прав.
3.
— Това е ужасно. Нали трябваше да е само лоша шега? Подобни неща не се случват в истинския живот.
— Льору!
— Убийството не е майтап. Попаднали сме насред лош сън. Просто няма никаква логика.
— Стига, Льору! — повиши тон Агата и закръглените рамене на Льору потръпнаха от вика ѝ.
— Извинявайте — прошепна той и се загледа в пода.
Шестимата седнаха около масата в салона. Никой не смееше да погледне другия в очите. Празното място, на което до снощи седеше момичето с къса коса и срамежлив вид, беше в главите на всички.
— Кой уби Орци?
Излезлият от розовите устни на Агата въпрос увисна в студения въздух над тях като проклятие.
— Нали не очакваш някой да стане и да си признае просто ей така? — отвърна Елъри.
— Но убиецът е един от нас шестимата. Кой причини това на Орци? Убиецо, защо не спреш да се преструваш, че не знаеш нищо?
— Никой няма да извърши убийство и после да го сподели с останалите.
— Но, Елъри…
— Знам, Агата, знам — успокои я Елъри и почука с пръст по масата. — Трябва да открием убиеца. Какво ще кажеш, По? Защо не ни разкажеш какво видя вътре?
След миг колебание По стисна устни и вяло кимна.
— Вече ви казах, но… Тя… Орци беше удушена. Обикновена найлонова корда… може да се намери навсякъде… все още беше около врата ѝ и следите върху кожата бяха кристално ясни. Няма съмнение, че е убийство.
— Има ли признаци, че Орци се е борила с убиеца си?
— Не, вероятно е била нападната в съня си или е нямало как да се защити. Не намирам белези по главата, следователно не е била ударена предварително. Обаче има нещо, което не мога да си обясня.
— Какво е то?
— Вие също го видяхте. Не знам защо, но убиецът е нагласил тялото по специален начин. Орци лежеше по гръб с пижама и покрито с жилетката лице. Може извършителят да е имал угризения на съвестта, но проблемът е, че… — По се намръщи, пое си въздух и продължи: — Лявата ѝ ръка липсваше.
— Моля?
— Какво искаш да кажеш, По?
— Лявата ѝ ръка е била отрязана — повтори той и изгледа поред всички в притихналата стая. Положи ръце на масата пред себе си и ги обърна с дланите нагоре. По пръстите му личаха няколко тъмни кървави петна. — Използван е голям остър предмет като кухненски нож. Предполагам, че не е било лесно. Разрезът е ужасно неравен.
— Било е направено след убийството? — попита го Елъри.
— Не мога да твърдя със сигурност, но мисля, че е така. Ако е била отрязана, докато сърцето ѝ все още е биело, щеше да има много повече кръв.
— Не видя ли подходящ инструмент в стаята ѝ?
— Не. Не можах да намеря и отрязаната ръка.
— Значи убиецът я е взел със себе си — пророни Елъри и събра пръсти. — Защо го е направил?
— Сигурно е луд! — изкрещя Агата.
Елъри изсумтя.
— Възможно е. Но е вероятно и просто да си пада по гадните шеги. Алюзия. Връща ни към трагедията, която се е разиграла тук миналата година.
— О!
— Четворното убийство в Синята къща. Една от жертвите е Накамура Кадзуе. Била е удушена, след което лявата ѝ ръка е била отрязана.
— Но защо, Елъри?
— Питаш какво е внушението зад алюзията? Кой знае? — сви рамене Елъри. — Нека да продължим. По, можеш ли да ни дадеш час на смъртта?
— Има свидетелства за послесмъртни петна. Когато проверих пулса на Орци, забелязах, че тъкмо настъпваше трупно вкочаняване. Успях да отворя свитите пръсти на дясната ѝ ръка сравнително лесно, оттук правя извод, че вкочаняването още не бе достигнало ставите ѝ. Освен това, предвид коагулацията на кръвта, мога да предположа, че са минали четири — пет часа от смъртта ѝ. Орци е умряла някъде между седем и осем часа сутринта, а ако боравим с максимални и минимални стойности — между шест и девет. Но аз съм аматьор, така че не го приемайте за даденост.
— Вярвам ти — засмя се Кар и издаде зъби напред като маймуна. — Ти си човек, който ще наследи голяма болница и ще грабне медала на медицинския факултет в любимия ни университет.
По не отговори. Дори не погледна към него.
— Някой има ли алиби за времето между шест и девет тази сутрин? — обърна се към тях Елъри. — Искам да попитам и още нещо. Някой да е забелязал следи, които може да ни помогнат с разрешаването на случая?
Очите на Льору, Ван и Агата бавно се извърнаха към Кар.
— Разбирам — рече Елъри, готов да се откаже от въпросите си. — Май че единствено Кар може да ни каже, но само ако установим истински мотив.
— Защо аз?
— Нали Орци ти би дузпата?
Кар ахна, а после прехапа устни, докато не прокапа кръв.
Читать дальше