Ю Несбё - Жажда

— Благодаря — кимна Смит. — Съгласен съм с теб. Непременно ще включа в профила стремежа към реабилитация.

— Какво ще рече това на по-достъпен език? — попита Катрине, седнала на подпрозоречния перваз. Бяха ѝ позволили да присъства на разговора им.

— Всички искаме да поправим нанесените ни поражения — поясни Ауне. — Или търсим реванш — едно и също е. Аз например реших да стана гениалният психолог, който съм сега, защото бях толкова кошмарен футболист, че никой не ме искаше в отбора си. Хари пък е изгубил майка си като малък и се е насочил към разследването на убийства, за да наказва онези, които отнемат човешки живот.

На рамката на вратата се почука.

— За вълка говорим… — подхвана Ауне.

— Прощавайте за прекъсването, но Аурура избяга — съобщи Хари. — Не знам какво ѝ стана, но нещо много я разстрои.

Тъмни облаци забулиха лицето на Столе Ауне и той се надигна със стон.

— Можеш ли ги разбра тези тийнейджъри. Отивам да я намеря. Ще прощаваш, Смит. Обади ми се да си довършим разговора.

— Нещо ново? — попита Хари, след като Ауне излезе.

— Зависи какво разбираш под „ново“ — отвърна Катрине. — От „Съдебна медицина“ потвърдиха стопроцентово, че ДНК-та по белезниците е на Йертсен. След призива на Смит психолозите от цялата страна да прегледат картотеките си, се отзоваха само един психолог и двама сексолози. Посочените от тях лица обаче вече доказано са извън подозрение. Очаквано получихме няколкостотин сигнала за какви ли не щуротии: съмнителни съседи, кучета, нахапани от вампири, върколаци и прочее свръхестествени същества. Е, няколко сигнала наистина си заслужава да проверим. Между другото, Ракел се обади. Не успяла да се свърже с теб.

— В бункера няма добър обхват. Възможно ли е да се направи нещо по въпроса?

— Ще помоля Торд да инсталира рутер. Вече мога ли да вляза във владение на кабинета си?

Хари и Смит се возеха сами в асансьора.

— Избягваш зрителен контакт — отбеляза психологът.

— Такава е утвърдената поведенческа норма в асансьор, нали?

— Не говоря конкретно за сега, а по принцип.

— Ако да не търсиш зрителен контакт и да го избягваш е едно и също, сигурно си прав.

— Освен това не обичаш да се возиш в асансьор.

— Мхм. Толкова ли ми личи?

— Езикът на тялото никога не лъже. Смяташ ме за голям дърдорко, а?

— Първи ден ти е, сигурно си притеснен.

— Не, винаги бъбря толкова.

— Ясно. Впрочем не съм ти благодарил, задето размисли.

— Моля, моля. Редно е аз да се извиня за първоначалната си егоистична реакция. На карта са заложени човешки животи.

— Разбирам, че дисертацията е важна за теб.

— Разбираш, защото си един от нас — усмихна се Смит.

— От кои?

— От смахнатия елит. Сигурно си чувал за дилемата на Голдман от осемдесетте. На елитни спортисти се задава въпросът дали са склонни да вземат лекарствено средство, което ще им гарантира златен медал, но след пет години ще им коства живота. Повече от половината анкетирани отговарят утвърдително. Същото проучване е проведено и сред случайна извадка от населението. От двеста и петдесет запитани едва двама отговарят утвърдително. За повечето хора такава жертва звучи налудничаво, но не и за такива като нас, Хари. Защото ти би дал живота си, за да заловиш този убиец, нали?

Хари дълго гледа психолога. В главата му отекнаха думите на Столе: „Защото самият ти неведнъж си се оказвал заложник на болезнените си амбиции, нали, Хари? Сграбчиш ли, не пускаш току-така.“

— Друго да ме питаш, Смит?

— Да. Винаги ли е била с наднормено тегло?

— Коя?

— Дъщерята на Столе.

— Аурура ли? — Хари вдигна вежда. — Не, напоследък напълня.

— Подозирам, че следващият ми въпрос ще те засегне, Хари.

— Дай да проверим.

— Допускаш ли Столе Ауне да има кръвосмесителна връзка с дъщеря си?

Хари остана като треснат. Беше се спрял на Смит, защото му трябваха хора, способни да мислят разчупено, и докато Смит се представяше на ниво, Хари беше склонен да приема повечето му шантави приумици. Повечето, но не всички.

Смит вдигна отбранително длани:

— Ядосах те, виждам. Питам те, защото у нея забелязвам класическите признаци.

— Имаш двайсет секунди да се обосновеш. Гледай да ги оползотвориш.

— Казвам само…

— Осемнайсет.

— Добре де, добре. Първо, белези от самонараняване. Носеше тениска с дълги ръкави, за да скриват раните над китките ѝ, които тя непрекъснато чешеше. Второ, занемарена хигиена. Отблизо лъхаше на пот. Трето, хранително разстройство. Прекомерното тъпчене или липсата на апетит са типични хранителни смущения при жертви на сексуални посегателства. Четвърто, психически статус. Изглежда най-общо депресирана, а вероятно страда и от тревожност. Наясно съм, че дрехите и гримът понякога заблуждават, но езикът на тялото и изражението са достоверен критерий. Пето, страх от физическа близост. По поведението ти разчетох, че в котелното се канеше да я прегърнеш. Тя обаче подмина разперените ти ръце. Затова именно си е преметнала косата над лицето, преди да влезе. Двамата с нея се познавате добре, прегръщали сте се и тя е предвидила ситуацията. Жертвите на сексуално насилие избягват интимност и физически контакт. Изтече ли ми времето?