Ю Несбё - Жажда

— Един мой пациент говореше много завоалирано за проблемите си и изобщо не схванах кой е — разправяше Ауне. — По чиста случайност разкрих, че той всъщност е издирваният Валентин Йертсен, и той ме нападна с нож. Ако на помощ не ми се беше притекъл Хари, щеше да ме заколи.

Хари забеляза как по тялото на Аурура премина ток.

— Йертсен се измъкна, но докато сипеше заплахи за живота ми, представата ми за него се избистри. Опря нож в гърлото ми и се опита да изкопчи от мен диагнозата си. Сам се определи като „дефектна стока“. Заплаши да ми източи кръвта, докато членът му се втвърдява.

— Интересно. Успя ли да видиш дали получи ерекция?

— Не я видях, усетих я. Както впрочем и зъбчатия ръб на ловджийския нож. Спомням си как се надявах двойната ми гуша да ме спаси — засмя се Столе.

Хари чу сподавения стон на Аурура. Извърна се леко и изгледа красноречиво Ауне.

— О, извинявай, момичето ми! — възкликна бащата.

— За какво си говорехте по време на сесиите?

— За много неща. Беше обсебен от гласовете на заден план в „Тъмната страна на луната“ на Пинк Флойд.

— Сега си го спомних! Е, при мен не се представи като Пол, а под друго име. За жалост откраднаха картоните на пациентите ми.

— Чу ли, Хари?

— Да.

Качиха се на първия етаж. Ауне и Смит застанаха пред асансьора, а Хари и Аурура продължиха към атриума. Лист, подпъхнат зад стъклената преграда на гишето, съобщаваше, че фотоапаратът не работи; желаещите да подадат заявление за паспорт да използват фотокабината в задното помещение.

Хари поведе Аурура към кабината с вид на мобилна тоалетна, открехна завеската и подаде няколко монети на момичето. Тя се настани на стола.

— А, да ти напомня — сети се той. — Не си показвай зъбите — и дръпна завеската.

Аурура се взираше в отражението си в черното стъкло пред обектива.

Сълзите вече напираха в гърлото ѝ.

Сутринта ѝ се стори добра идея да придружи баща си до Управлението под предлог, че ѝ трябва нов паспорт за училищната екскурзия до Лондон. Той и бездруго не следеше тези неща. За тях се грижеше майка ѝ. Аурура беше намислила да си намери причина да остане насаме с Хари за няколко минути и да му разкаже всичко. Сега обаче, когато успя да осъществи замисъла си, Аурура не можеше да му довери болката си. Разказът на баща ѝ за ножа така я изплаши, че тя се разтрепери неистово и коленете ѝ се подкосиха. Същия този зъбчат нож мъжът опря и в нейната шия. Беше се върнал. Аурура стисна очи, за да не гледа ужасеното си изражение. Беше се върнал и щеше да ги избие всичките, ако тя проговори. Пък и каква полза да говори? Тя не разполага с информация, която да им помогне да го открият. Нейните думи няма да спасят нито баща ѝ, нито някой друг, обречен да умре. Аурура отвори очи. Огледа се в тясната кабина. Почувства се като в тоалетната в спортната зала онзи път. Погледът ѝ машинално се насочи надолу, към долния ръб на завеската. Бомбетата на ботушите отвън. Те я чакаха, искаха да влязат при нея, да…

Тя дръпна рязко завеската настрани, профуча покрай Хари и хукна към изхода. Хари я извика по име. Аурура изскочи навън, на светло и открито. Прекоси тичешком моравата, после парка и хукна към „Грьонланслайре“. Чуваше как спазматичните ѝ ридания се смесват с хрипливото ѝ дишане, сякаш дори навън въздухът не ѝ достигаше. Ала Аурура не спря. Продължи да бяга. Знаеше, че ще бяга, докато се строполи от изнемога.

— Пол — или Валентин — не ми е споменавал да възприема кръвта на жертвите си като фетиш — уточни Ауне, седнал зад бюрото на Катрине. — С оглед на досието му можем да заключим, че не е човек със задръжки, които да го спират да изживява сексуалните си фантазии. Хората като него рядко откриват нови страни в сексуалността си в зряла възраст.

— Вероятно винаги е изпитвал влечение към кръвта — предположи Смит. — Просто не е намирал начин да задоволи този свой нагон. Ако е искал да ухапе жена до кръв и да пие направо от извора, така да се каже, железните зъби са се оказали онази ценна находка, която му е позволила да изконсумира страстта си.

— Пиенето на кръв от друго човешко същество, обикновено враг, е древен ритуал, асоциира се със стремежа да придобиеш неговите сили и способности, нали?

— Точно така.

— При съставянето на психологическия профил на извършителя те съветвам да тръгнеш от неговата движеща сила, а именно потребността от контрол, характерна и за по-конвенционалните изнасилвачи и садистични убийци. Или, по-точно казано, тези престъпници се стремят да си възвърнат контрола, да си отвоюват властта, отнета им в определен момент. Искат реабилитация.