Ю Несбё - Жажда

Асансьорът спря рязко.

Хари пристъпи напред така, че да се извисява заплашително над Смит, и натисна копчето, което задържаше вратите затворени.

— Да предположим, чисто хипотетично, че си прав, Смит. — Хари снижи гласа си до шепот: — Дори Аурура да има проблеми, защо търсиш вината у Столе? Защото навремето те е изритал от университета в Осло и ти е лепнал прозвището Маймуната?

Хари забеляза как очите на Смит се наляха със сълзи от болка, сякаш го беше зашлевил. Смит премига и преглътна.

— По дяволите, сигурно си прав, Хари. Тълкувам разни мои наблюдения твърде предубедено, защото дълбоко в себе си все още изпитвам гняв. Просто ме озари внезапно хрумване, а както ти споделих, никак не ме бива по тази част.

— Понеже си наясно с тази своя слабост, предположението ти със сигурност не се гради просто върху случайно хрумване. Забелязал си нещо по-конкретно. Какво?

Халстайн Смит се поизправи.

— Видях баща, който води за ръка дъщеря на… колко? Шестнайсет-седемнайсет години? Колко трогателно, че все още се държат за ръце, помислих си най-напред; дано и аз да съм така близък с моите дъщери, когато навлязат в пубертета.

— Но?

— Но е възможно тази привидна близост да се погледне и по друг начин: бащата упражнява власт и контрол над дъщерята, като я стиска здраво, не ѝ дава да се изплъзне от опеката му.

— И кое те наведе на тази мисъл?

— Тя сякаш само търсеше как да се отскубне от него. Работил съм със семейства, където са налице съмнения за кръвосмешение. Първата ни работа е да питаме дали детето е бягало от къщи. Споменатите от мен симптоми може да се дължат на хиляди други причини, но и при най-незначителната вероятност това момиче да е подложено на домашен тормоз, за мен би означавало да пренебрегна професионалния си дълг, ако не изразя подозренията си гласно. Ще се съгласиш ли с мен? Разбирам, със семейството на Ауне те свързва приятелство, но тъкмо затова споделям съмненията си с теб, а не с някой друг. Защото ти би могъл да поговориш с момичето.

Хари пусна копчето, вратите се приплъзнаха встрани, Халстайн Смит излезе.

Хари остана в кабината, ала когато вратите започнаха да се затварят, пъхна крак между тях, те пак се разтвориха и Хари тръгна след Смит по стълбите към тунела. Телефонът извибрира в джоба му.

— Ало?

— Здрасти, Хари — мъжественият, но примамливо мъркащ и възбуждащ глас на Исабеле Скойен нямаше как да се сбърка. — Чух, че си се върнал на бял кон.

— Не знам дали е точно така.

— Не съм забравила как пояздихме заедно. Приятно беше. А колко по-приятно можеше да стане…

— По мои спомени беше толкова приятно, колкото изобщо беше възможно.

— Така или иначе, оттогава изтече много вода. Обаждам се да те помоля за услуга. Нашата пиар компания работи за Микаел. Сигурно си прочел съвсем пресния материал в електронното издание на „Дагбладе“. Много остро го критикуват.

— Не съм го чел.

— Цитирам: „Гражданите плащат, а полицията в Осло под ръководството на Микаел Белман не е успяла да направи онова, в което всъщност се състои работата на полицията: да залавя престъпници като Валентин Йертсен. Разкритията, че в продължение на три години Йертсен си е играл с полицията на котка и мишка, са скандални и равносилни на пълно фиаско. На Йертсен явно му е писнало да го играе мишок и сега е влязъл в ролята на котката.“ Как ти се струва?

— По отношение на стила има какво да се желае.

— Искаме някой да излезе пред обществеността и да обясни колко несъстоятелни са тези упреци срещу Микаел; нужен ни е човек, който да напомни високия процент разкриваемост на тежки криминални престъпления по времето на Белмановия мандат; който лично е работил по голяма част от тези случаи и минава за специалист с висок морал. И понеже понастоящем си преподавател в Полицейската академия, няма опасност да те обвинят в пристрастност. Перфектен си за целта, Хари. Какво ще кажеш?

— Разбира се, че ще помогна на теб и на Белман.

— Наистина ли? Чудесно!

— По начина, който владея най-добре. А именно: като намеря Валентин Йертсен. В момента съм зает именно с тази задача, така че, ако ме извиниш, Скойен…

— Знам колко здраво се трудите, Хари, но може да отнеме време.

— И защо е чак толкова спешно точно сега да напудрим имиджа на Белман? Ще спестя и на двама ни евентуално изгубено време. За нищо на света няма да застана пред микрофон и да декламирам нещо, продиктувано ми от пиар агент. Ако затворим веднага, ще сме провели цивилизован разговор, който не е приключил с подканата ми да вървиш по дяволите.