Ю Несбё - Жажда

— Хари откри признаци, че нашият вампирист е маниакален чистофайник — обърна внимание Вюлер.

— И далеч не е единственият — отбеляза Смит. — Вампиристът Джон Джордж Хейг страдал от фиксидеята непрекъснато да си мие ръцете и ходел с ръкавици и зиме, и лете. Ненавиждал мръсотията и пиел кръвта на жертвите си от току-що измити и лъснати чаши.

— А ти, Смит? Ти как би очертал профила на нашия вампирист? — попита Хари.

Смит стисна устните си между показалеца и средния си пръст и ги раздвижи нагоре-надолу така, че се чу нещо като пърпорене, докато вдишаше и издишаше дълбоко.

— Според мен той, подобно на много вампиристи, е интелигентен, от млад е изтезавал животни, а нищо чудно — и хора. Произхожда от семейство с добра социална адаптация и вероятно само той сред роднините си има проблеми в общуването. Съвсем скоро пак ще почувства остра нужда от кръв. Получава сексуално удовлетворение, струва ми се, не от пиенето на кръвта, а от самото гледане. Стреми се към перфектния оргазъм. По неговия вкус — комбинация от изнасилване и кръвотечение. Споменатият Петер Кюртен например обяснил пред полицията, че броят на намушкванията, нанесени на жертвите му, зависел от количеството избликнала кръв. Тя определяла с каква скорост стига до оргазъм.

Мрачно мълчание затисна помещението.

— Къде и как да открием такъв човек? — попита Хари.

— Може Катрине да е права — намеси се Бьорн. — И Валентин наистина да е избягал в чужбина. Да се е поразходил до Червения площад, например.

— Да е заминал чак за Москва ли? — усъмни се Смит.

— Говорим за Червения площад в Копенхаген — в мултикултурния квартал „Ньоребру“. В този парк се подвизават трафиканти на човешка плът. Предимно внасят, по-рядко изнасят. Сядаш на някоя пейка или люлка и вдигаш билет — за автобус, самолет, каквото ти се намира подръка. При теб идва човек и те пита за къде искаш да пътуваш. Докато разговаряте, с нищо не издава незаконния си бизнес. Междувременно негов ортак, скрит някъде в парка, те снима, без да забележиш, и проверява в интернет дали си именно онзи, за когото се представяш, а не ухо на полицията. Тази дискретна туристическа агенция е скъпа, но не предлага пътуване в бизнес класа. Най-евтините места пък са в контейнер.

Смит поклати глава.

— Вампиристите не са в състояние да преценяват риска рационално колкото нас. Не вярвам да е избягал.

— Аз също — подкрепи го Хари. — Но тогава къде е? Сам ли живее? Поддържа ли връзка с други хора? Тълпата ли използва за прикритие, или се е усамотил на пусто място? Има ли приятели? Евентуално приятелка?

— Не знам.

— Виж, Смит, никой от нас не знае — без значение дали е психолог, или полицай. Моля само да споделиш спонтанните си предположения.

— Ние, хората на науката, никак не умеем да гадаем. И все пак според мен вампиристът е самотен. В това съм убеден. Дори много самотен. Вълк единак.

Някой почука.

— Дръпни силно! — извика Хари.

Вратата се отвори.

— Добър ви ден, храбри ловци на вампири — Столе Ауне влезе с шкембето напред, повел за ръка прегърбено момиче. Лицето му не се виждаше от тъмната коса, паднала пред очите му. — Смит, съгласих се да ти изнеса една блиц лекция за ролята на психолога в полицейската работа.

— Ще ти бъда безкрайно благодарен, скъпи колега — грейна Смит.

— И ще има за какво — Ауне се олюля на пети. — Но нямам намерение пак да се забия в тези катакомби. Катрине ни предостави кабинета си. — Сложи ръка върху рамото на момичето. — Аурура дойде, защото трябва да си извади паспорт. Хари, ще ѝ съдействаш ли да пререди опашката, докато със Смит говорим по работа?

Момичето заметна косата си настрани. Хари не можеше да повярва, че това бледо лице с мазна кожа и гнойни пъпки е същото онова сладко момиченце, което помнеше отпреди няколко години. Съдейки по тъмните дрехи и тежкия грим, Аурура явно бе последователка на тийнейджърското движение, известно като „емо“. (Олег беше просветлил Хари по темата.) В погледа ѝ обаче не се четеше нито опърничавост, нито бунт. Нито младежко отегчение. Нямаше и признаци на радост, че вижда Хари — любимия ѝ „фалшив“ чичо, както го наричаше преди. Погледът ѝ излъчваше празнота. Или не съвсем… Хари забелязваше нещо, но се затрудняваше да го окачестви.

— Ей сега ще се прередим. Стига сме се правили на толкова принципни — пошегува се той и получи съвсем лека усмивка от Аурура. — Да се качим в паспортния отдел.

Четиримата излязоха от котелното. Хари и Аурура мълчаливо поеха по прохода. На две крачки зад тях ги следваха Столе Ауне и Халстайн Смит и бъбреха оживено.