Ю Несбё - Жажда

— Майко мила! — разсмя се Андерш Вюлер.

— Хипотезата ти заслужава място сред моя топ десет на конспиративните теории, чути от параноидни пациенти — обади се Смит. — Разбирай го като… комплимент.

— Точно затова сме тук — Хари се наведе напред на стола. — За да изказваме нестандартни предположения, да проверяваме вероятности, които убягват на официалната разследваща група. Защото обикновено те си съставят водеща версия за събитията и работят по нея, а колкото по-многобройна е групата, толкова по-трудно става да се разграничиш от господстващите идеи и заключения. Подчинението на всеобщата заблуда работи на принципа на религията. Не може толкова хора да грешат, казва си човек и се съгласява. Излиза обаче, че може. Хората грешат. Непрекъснато.

— Амин. Ъъъ… подтекстът не беше умишлен — поясни Смит.

— Да минем към следващата ни погрешна теория — подкани ги Хари. — Вюлер?

— Смит, по телевизията ти каза, че вампирист не се става изведнъж, а се минава през отделни стадии. В Скандинавия профилактиката на психичното здраве на младите хора е много стриктна и смятам, че човек с толкова крайно поведение щеше да попадне в полезрението на здравните власти. Вампиристът не е норвежец, дошъл е от другаде. Това е моята теория.

— Благодаря ти — кимна Хари. — Ще добавя, че в криминалните хроники за серийни убийци не е вписано нито едно име на скандинавски кръвопиец.

— Грешиш — възрази Смит. — Убийството в Стокхолм през 1932 година.

— Не ми е известно.

— Вероятно защото така и не откриха извършителя — с вампиристки наклонности — и приписаха престъплението на сериен маниак.

— Интересно. Жертвата пак ли е била жена?

— Лили Линдестрьом, на трийсет и две години, проститутка. Ако е била единствената му жертва, ще изям сламената си шапка, дето я държа вкъщи. Неслучайно убийството е известно като Вампирското убийство.

— Подробности?

Смит премига два пъти, притвори клепачи и започна да говори, все едно декламира наизустен текст:

— В нощта срещу първи май, през Валпургиевата нощ, на площад „Свети Ерик“ 11, Лили приема мъж в едностайния си апартамент. Преди това слиза на първия етаж и моли своя приятелка за презерватив. Когато полицията нахлува в жилището, намира Лили мъртва, просната на отоманката си. Пръстови отпечатъци и други следи липсват. Убиецът явно е почистил след себе си. Дори дрехите на Лили са грижливо сгънати. В кухненската мивка полицаите намират черпак, омазан с кръв.

Бьорн и Хари се спогледаха.

— Нито едно от записаните в адресника на жертвата лица, които, уви, фигурирали само с малките си имена, не отвело разследващите до потенциален извършител. Полицията не успяла дори да се доближи до върлувалия вампирист.

— Ако е бил вампирист, нали е логично да не е спрял дотам? — попита Вюлер.

— Да — потвърди Смит. — Кой казва, че е спрял? Просто е почиствал още по-старателно след себе си.

— Смит е прав — кимна Хари. — Броят на изчезналите лица годишно надвишава броя на регистрираните убийства. Но резон има и в бележката на Вюлер, че скандинавската система за психично здраве би засякла в ранна възраст първите наченки на парафилия.

— По телевизията описах стадиите на вампиризма в общия случай — поясни Смит. — Някои хора откриват влечението си към кръв на по-късен етап, както има хомосексуалисти, чиито предпочитания се изясняват с напредването на възрастта. Един от най-прочутите вампиристи в историята, Петер Кюртен, известен като Вампира от Дюселдорф, бил на цели четирийсет и пет години, когато за пръв път пил кръв — от лебед, който убил извън града през декември 1929 година. След няма и две години вече натрупал солидния актив от девет убийства и седем опита за убийство.

— Мхм. Значи ти не намираш нищо смущаващо във факта, че в иначе ужасяващото досие на Валентин Йертсен липсва консумация на кръв или прояви на канибализъм?

— Точно така.

— Добре. Ти какво мислиш, Бьорн?

Криминалистът се понадигна на стола и разтърка очи.

— Същото като теб, Хари.

— А именно?

— Убийството на Ева Долмен имитира убийството в Стокхолм. Дивана, прилежното замитане на следите, каната от блендера в мивката.

— Звучи ли ти вероятно, Смит? — попита Хари.

— Версията за имитация ли? Ако е имитация, значи е нещо ново. Пардон, неумишлен парадокс. Вярно, някои вампиристи се възприемат като реинкарнации на граф Дракула, но ми се струва слабо вероятно един вампирист да се вживее в ролята на преродения убиец от Стокхолм. Сходството в почерка се дължи по-скоро на определени личностни характеристики, типични за всички вампиристи.