Ю Несбё - Жажда

Смит я пое.

— Податлив съм към методите на обратната психология. Съзнателно ли ги приложи? Ако не, си най-некадърният телефонен агитатор, на когото съм попадал. Така или иначе, за пръв път връщам обаждане на телефонен продавач, за да приема предложението му.

— Не виждах смисъл да те притискам. Трябват ни само мотивирани хора. Как пиеш кафето? По-силничко?

— Не, по-скоро… приготви го по твой тертип.

— Добре. Това ще е твоята чаша — Хари му подаде една.

Смит пооправи очилата си и прочете написаното с маркер:

— Лев Виготски?

— А тази е на нашия криминалист — Хари я връчи на Бьорн Холм.

— Все още пише Ханк Уилямс — забеляза доволно Бьорн. — Да разбирам ли, че чашата не е мита от три години?

— Просто маркерът е водоустойчив — обясни Хари. — Ето я и твоята, Вюлер.

— Попай Дойл? Този пък кой е?

— Полицаят на всички времена. Пусни го в Гугъл.

Бьорн огледа четвъртата чаша.

— А на твоята защо не пише „Валентин Йертсен“, Хари?

— Защото съвсем изключих — Хари издърпа каната от машината и наля кафе в четирите чаши.

— Традицията повелява върху чашата на всеки от нас да е написано името на идолите ни, а върху чашата на Хари — името на главния заподозрян в текущия случай. Ин и ян — поясни Бьорн в отговор на негласния въпрос, изписан върху двете лица.

— По принцип не ми пречи, но само за пояснение да кажа, че Лев Виготски не е любимият ми психолог — отбеляза Смит. — Той действително е първопроходник, но…

— Ти наследи чашата на Столе Ауне — Хари подреди в кръг четирите стола в средата на стаята. — И така, да напомня: работим самостоятелно, сами сме си началници и не се отчитаме пред никого. Само държим Катрине Брат в течение, както и тя — нас. Разполагайте се. Нека най-напред всеки да изложи спонтанните си разсъждения по случая. Обосновавайте се с факти, опит, интуиция, конкретна, наглед идиотска подробност или изобщо не се обосновавайте. Нищо от казаното тук няма да бъде използвано срещу вас занапред и ви е позволено да изразявате напълно погрешни предположения. Кой е пръв?

Четиримата седнаха.

— Нямам амбицията да определям реда на изказванията — подхвана Смит — но ми се струва най-редно… ти да започнеш, Хари. — Смит беше обгърнал чашата плътно с длани, сякаш зъзнеше, макар в съседство да се намираха парните котли, които отопляваха целия следствен арест. — Сподели например защо се съмняваш, че Валентин Йертсен е извършителят и на трите убийства.

Хари погледна Смит, отпи малка глътка от чашата си и преглътна.

— Така да бъде. Всъщност съм по-склонен да смятам, че именно Йертсен е убил и трите жени. Макар да тая известни резерви. Ще обясня. И така, извършителят на първите две престъпления не оставя следи. Проявил е дисциплинираност и хладнокръвие. После изведнъж същият този убиец напада трета жертва, не успява да я умъртви и пръсва куп следи и улики, които до една сочат към Валентин Йертсен. В тази постъпка съзирам настойчивост, сякаш нападателят изпитва неистово желание да ни разкрие самоличността си. И това съвсем закономерно предизвиква подозренията ми. Дали този някой не се опитва да ни изманипулира и да накисне друг за престъплението си? Защото Валентин Йертсен е идеалният виновник.

Хари наблюдаваше тримата си колеги. Андерш Вюлер гледаше съсредоточено, с широко отворени очи, Бьорн Холм — сънливо, Халстайн Смит — дружелюбно, подканящо, сякаш под влиянието на камерната атмосфера професионалният му навик беше заработил.

— Заради дебелото си досие Валентин Йертсен веднага изпъква като вероятен извършител — продължи Хари. — Освен това убиецът — ако е друг — непременно се досеща, че нямаме големи шансове да открием Валентин след тригодишни безплодни опити. Или пък убиецът е убил Йертсен и го е заровил някъде и затова е сигурен, че от гроба той няма как да разсее подозренията ни, като представи алиби. Затова пък ще продължава да обира вината за престъпления с неразкрити извършители.

— А отпечатъците? — възрази Бьорн. — Емблематичната татуировка? ДНК-то по белезниците?

— Може да е отрязал пръст от ръката на Валентин, да го е взел със себе си в „Ховсетер“ и така да е подхвърлил заблуждаващ отпечатък — Хари пак отпи от кафето. — Кое ни гарантира, че татуировката не е копие, което после се отмива? Колкото до космите по белезниците, защо да не са отскубнати от трупа на Валентин, а после да са подхвърлени за заблуда?

Финален хрип от кафемашината прекъсна тишината в котелното.