Ю Несбё - Жажда

— Възможно е — призна накрая той. — Всички можем да умрем, във всеки един момент сърцето ни може да спре да бие. Въпросът е доколко е вероятно.

Хари си даваше сметка, че яростта, която се надига у него, не е предизвикана от лекаря и неговите банални фрази. Беше разговарял с достатъчно близки на убити, за да знае, че фрустрацията си търси обект, върху когото да стовари вината. Липсата на подходяща мишена на яда му го разгневи още повече. Хари си пое дълбоко дъх.

— Каква е вероятността това да се случи при Ракел?

— Както казах, още не можем да определим какво предизвиква бъбречната недостатъчност — разпери ръце Стефенс.

— Ами именно затова се нарича вероятност: защото не сте сигурни — процеди Хари. Млъкна, преглътна и продължи с приглушен глас: — Дай ми твоята прогноза въз основа на оскъдните данни.

— Бъбречната недостатъчност в случая се явява усложнение на друго, основно заболяване. Възможно е да се касае за хематологична болест или интоксикация. В настоящия сезон обикновено има бум на отравяния с гъби, но съпругата ти отрече през последните дни да сте консумирали такива храни. Освен това двамата сте приемали еднаква храна. Чувстваш ли се зле, Хари?

— Да.

— Питам по-скоро за физическото ти здраве. Щом отхвърляме отравянето, остават синдромите. Общо взето все тежки заболявания.

— Под или над петдесет процента, Стефенс?

— Не мога…

— Стефенс — пресече го Хари — знам, че витаем в сферата на догадките, но те моля. Моля те.

Лекарят го изгледа продължително и преценяващо. Изглежда, взе решение.

— Въз основа на настоящото ѝ състояние и на резултатите от изследванията, според мен рискът да я изпуснем надвишава петдесет процента. С няколко пункта, но все пак надвишава. Причината да не обичам да се ангажирам с конкретни цифри пред близките на пациентите ми е, че те ги приемат твърде буквално. Ако например мой пациент почине по време на операция, при която теоретичният риск от фатален изход е възлизал на двайсет и пет процента, често ме засипват с упреци защо съм ги подвел.

— Четирийсет и пет процента шанс да оцелее?

— Към момента — да. Състоянието ѝ обаче се влошава прогресивно и ако в рамките на едно или максимум две денонощия не открием основата причина, шансовете ѝ ще спаднат още.

— Благодаря — Хари стана. Зави му се свят. И по инерция си помисли: колко ще е хубаво, ако ми причернее съвсем. Бърза и безболезнена смърт, идиотска и банална и въпреки това не по-безсмислена от всяка друга.

— Осветли ме дали ще можем да се свързваме лесно с теб.

— Ще се погрижа да съм на разположение денонощно. Ако няма друго, което трябва да знам, бих искал да се върна при нея.

— Ще те придружа, Хуле.

Тръгнаха по коридора към стая 301. Той се простираше към ослепителна светлина и се губеше в нея. Ниското есенно слънце грееше през отворен прозорец. Подминаваха медицински сестри в призрачно бяло и пациенти в болнични халати, които, ни живи, ни умрели, немощно тътреха крака към светлината. Вчера двамата с Ракел се прегръщаха в голямото легло с мекия матрак, а ето че днес тя лежи в страната Кома, сред призраци и привидения. Трябва да се обади на Олег. Да измисли как да му съобщи. Нуждаеше се от питие. Хари сам не знаеше откъде дойде тази мисъл, но тя се появи, сякаш някой я извика силно, изговори я буква по буква в ухото му. Налагаше се незабавно да я заглуши.

— Защо ти си приел Пенелопе Раш? — попита Хари. — Нали са я приели в спешното, а не в отделението?

— Защото имаше нужда от кръвопреливане. Аз съм хематолог и шеф на банка. Давам и дежурства в спешното.

— Шеф на банка?

Стефенс се досети, че мозъкът на Хари има нужда от малко разтоварване, съвсем кратка пауза от неприятностите.

— Шеф съм на местния филиал на кръвната банка. Май по-логично е да ме наричат началник на баня, защото банката е разположена в старото помещение с лечебен басейн в мазето на тази сграда. Наричаме го „кървавата баня“. Пък после ще разправят, че хематолозите сме нямали чувство за хумор.

— Мхм. Значи затова каза, че купуваш и продаваш кръв.

— Моля?

— Когато изрази предположение колко кръв е изгубила Пенелопе Раш на стълбите, обясни набитото си око именно с натрупания опит в покупко-продажбата на кръв.

— Имаш услужлива памет.

— Как е Пенелопе Раш?

— О, във физически аспект се възстановява бързо. Но ще ѝ трябва психологическа помощ. Срещата с вампир…

— Вампирист.

— … е своеобразно знамение.

— Откъде-накъде?