Ю Несбё - Жажда

Нина стана и се отдалечи.

Олег вдигна след първото прозвъняване.

— Супер, че се обаждаш! Имаме колоквиум и обсъждаме член 20 от полицейския правилник. Слушай сега как аз го разбирам, а ти ми кажи дали бъркам. В критична ситуация всеки полицай е подчинен на полицай с по-висок чин и е длъжен да спазва заповедите му, дори да не работят в един отдел или дори в едно полицейско поделение. Според същия параграф в критична ситуация чинът е водещ. Хайде, кажи, че съм прав! Хванал съм се на бас за една халба с двама идиоти… — Хари чу весел смях отзад.

Затвори очи. Да, имаше надежда, имаше перспектива: да очаква времето след онова, което днес го гнети. Деня, когато нищо вече няма да го гнети.

— Лоши новини, Олег. Мама е в болница.

— За мен риба — поръча Мона на сервитьора. — Но без гарнитурата.

— Значи, само риба. Без зеленчуци и сос.

— Да — Мона му върна менюто.

Плъзна поглед над посетителите на новооткрития, но вече набрал популярност ресторант, където с Нора заеха последната двуместна маса.

— Само риба? — попита Нора, която поиска салатата „Цезар“ без дресинг, но Мона беше сигурна, че приятелката ѝ в крайна сметка ще капитулира и ще си вземе десерт с кафето.

— Заради релефа.

— Кой релеф?

— Целта е да изгоря подкожните тлъстини и мускулите да изпъкнат. След три седмици се провежда национален шампионат.

— По бодибилдинг ли? Наистина ли мислиш да участваш?

— Ти какво? За тазобедрената ми луксация ли намекваш? — засмя се Мона. — Надявам се, че краката и горната част на тялото ми ще натрупат достатъчно точки. Както и харизматичното ми излъчване, разбира се.

— Виждаш ми се притеснена.

— Нормално е.

— Дотогава има цели три седмици, пък и ти не си от тревожните. Какво има? Нещо с убийствата на Вампириста ли? Впрочем благодарско за насоките кого да поканя. Смит се представи чудесно, Брат — също, макар да беше по-обрана. Затова пък изглеждаше фантастично. Да ти кажа: Исабеле Скойен, бившата общинска съветничка, се обади в редакцията да урежда интервю на Микаел Белман.

— За да отговори на критиките, че не са заловили Валентин Йертсен ли? Не ми разправяй! И в нашата редакция Скойен се опита да ни пробута интервю с главния секретар. Страшно напориста мадама!

— И защо я отсвирихте? В момента всичко, свързано с Вампириста, е новина номер едно.

— Аз исках да я отсвиря, но колегите ми не са толкова придирчиви.

Мона натисна няколко клавиша на айпада си и го подаде на Нора, която прочете на глас от сайта на „Ве Ге“:

— „Бившият общински съветник по въпросите на социалното подпомагане Исабеле Скойен отхвърли критиките срещу полицията в Осло и заяви, че главният секретар е предприел решителни действия: «Микаел Белман и неговите следователи вече са разкрили самоличността на вампириста убиец и в момента са вложили всички налични ресурси в издирването му. Белман е включил в разследването топ следователя Хари Хуле, който е изразил силна мотивация да помогне на бившия си началник и няма търпение да надене белезниците на — по думите му — този нещастен извратеняк.»“ — Нора върна айпада на Мона. — Ти какво мислиш за Хуле? Би ли го изритала от леглото си?

— Определено. А ти?

— Знам ли… — Нора се вторачи в пространството. — Е, чак да го изритам. Но все пак бих го побутнала лекичко: недей, инспекторе, не ме закачай, ох, не ме пипай тук, не, не, ох… — разкикоти се Нора.

— Боже господи — поклати глава Мона. — Заради ей такива като тебе скача броят на изнасилванията по недоразумение.

— Това пък що за понятие е? Съществува ли изобщо?

— Ти ми кажи. Аз например съм пределно ясна в посланията си.

— Което ми напомня, че най-после се сетих защо използваш „Old Spice“.

— Не можеш да отгатнеш.

— Мога! Слагаш си мъжки афтършейв, за да се предпазиш от изнасилване, нали? Миризмата на тестостерон прогонва мераклиите по-ефективно и от лютив спрей. Но замисляла ли си се, че отблъсква и всички други мъже?

— Ох, ще ти кажа причината — простена Мона.

— Давай! Кажи ми я!

— Заради баща ми.

— Как така?

— Той използваше „Old Spice“.

— Ама разбира се, как не се сетих! С него бяхте толкова близки. И той ти липсва. Горкичката…

— Афтършейвът ми напомня непрекъснато за най-важното, на което ме научи той.

— Да се бръснеш? — премига Нора.

Мона се изсмя и посегна към чашата си:

— Никога да не се предавам. Каквото и да става.

Нора наклони глава и изгледа сериозно приятелката си.

— Нещо те тревожи, Мона. Какво има? И защо не си искала да публикувате думите на Скойен? В момента всичко живо се вълнува от разследването.