Ю Несбё - Жажда

— Такива като мен? Какви?

— Такива, които банките отказват да финансират. Бизнесът му е нелегален, знаеш ли? Заемане на парични средства с лихва, по-голяма от законно допустимата, член 295 от наказателния кодекс. Можеш да подадеш жалба в полицията и да се измъкнеш от цялата история. Нека ти помогна.

Мехмет погледна синеокия полицай. Кимна.

— Прав си, Хари…

— Добре.

— … не е твоя работа. Не карай колегата ти да те чака.

Затвори вратата на болничната стая. Между пластините на спуснатите щори се процеждаше съвсем слаба светлина. Остави букета върху нощното шкафче до горната част на леглото. Погледна спящата жена. Изглеждаше толкова самотна.

Той спусна плътно пердетата. Седна на стола до леглото, извади спринцовка от джоба на якето си и свали гумения предпазител от иглата. Посегна към ръката на жената. Огледа кожата. Обожаваше естествения ѝ вид. Истинска плът. Прииска му се да я целуне, ала знаеше, че е нужно да се владее. Да се придържа към плана. Заби върха на иглата в ръката на жената. Усети как тънкото острие потъва плавно в кожата, без да среща никаква съпротива.

— Готово — прошепна той. — Сега ще те отнема от него. Вече си моя. Само моя.

Натисна буталото и видя как то изтласква тъмна струйка от иглата във вената на жената. Изпълва я с чернило. И със сън.

— Към Главното управление ли? — попита Вюлер.

Хари си погледна часовника. Два следобед. С Олег се бяха разбрали да се видят в болницата след час.

— Към Юлеволската болница.

— Да не ти прилоша?

— Не.

Вюлер изчака. Уточнение не последва, той включи на скорост и потегли.

Хари надникна през прозореца, докато се питаше защо не е казал на никого. На Катрине така или иначе щеше да съобщи от практически съображения. А на другите защо не спомена нищо?

— Вчера си свалих Отец Джон Мисти — обади се Вюлер.

— И по какъв повод?

— Нали ти ми го препоръча.

— А, вярно, да. Ами браво на теб.

Мълчаливо продължиха да пъплят нагоре по „Юлеволсвайен“ покрай катедралата „Свети Улав“ и улица „Нурдал Брюн“.

— Спри пред автобусната спирка — нареди Хари. — Видях позната.

Вюлер намали и отби вдясно пред навеса на спирката. Там чакаха неколцина младежи, явно приключили занятията за днес. Вярно, че тя учеше в Катедралната гимназия, сега си спомни. Стоеше малко встрани от бъбрещата групичка, със спусната пред лицето коса. Без да има конкретен план за какво ще я заговори, Хари смъкна прозореца и извика:

— Аурура!

По тялото на дългокраката девойка премина тръпка и тя хукна като подплашена антилопа.

Хари я проследи с поглед в страничното огледало, докато момичето тичаше надолу по „Юлеволсвайен“ към катедралата.

— Винаги ли въздействаш така на младите момичета? — подкачи го Вюлер.

Аурура хукна в посока, обратна на движението на полицейската кола, съобрази Хари. Дори не се поколеба. Защото предварително е обмисляла как се постъпва в такива случаи. Ако искаш да избягаш от човек в автомобил, хукваш в посоката, обратна на неговото движение. Хари обаче недоумяваше на какво се дължи този неин страх. Навярно на трудната възраст, в която се намираше в момента. Или просто преминаваше през някаква фаза , както се изрази Столе.

По-нагоре по булеварда движението се отпуши.

— Ще изчакам в колата — Андерш спря пред входа на третия корпус в болничния комплекс.

— Може да се забавя. Защо не седнеш в чакалнята?

— Не, благодаря — усмихна се Вюлер. — Болниците ми навяват кофти спомени.

— Мхм. Майка ти ли?

— Как позна?

Хари сви рамене.

— Явно става дума за много близък човек. Като малък и аз изгубих майка си, докато лежеше в болница.

— И тя ли си е отишла заради лекарска грешка — като моята?

— Не, беше неизлечимо болна. Затова поех вината върху себе си.

— А моята майка я погуби един от „белите престилки“, самопровъзгласил се за господ. Затова дори не искам да стъпя в болница.

На влизане Хари се размина с мъж с букет пред лицето. Странно. Все пак се очаква хората да внасят цветя в болницата, а не да ги изнасят.

Олег седеше на диван в чакалнята. Прегърнаха се, докато около тях пациенти и посетители продължаваха приглушено да разговарят и разсеяно да прелистват стари списания. Олег почти беше настигнал Хари на ръст. Не му достигаха само няколко сантиметра. Случваше се Хари да забрави, че момчето вече е пораснало, колкото има да расте, и всъщност няма пречки Хари да си осребри печалбата от техния облог.