Ю Несбё - Жажда

— Казаха ли нещо друго? — попита Олег. — Подробности какво ѝ е и дали е опасно?

— Не. Не се безпокой твърде много. Те си разбират от работата. Въвели са я в изкуствена кома и контролират състоянието ѝ, нали?

Олег отвори уста, но я затвори и кимна. Хари разбра. Момчето се досещаше, че Хари му спестява истината. И не възразяваше да бъде пощадено.

Появи се медицинска сестра и ги покани да влязат при Ракел.

Хари пристъпи пръв в стаята.

Щорите бяха спуснати.

Отиде до леглото. Вгледа се в бледото лице. Тя изглеждаше толкова отдалечена.

Твърде отдалечена.

— Д-диша ли? — попита Олег.

Стоеше зад Хари, както се криеше като дете, докато минаваха покрай някое от множеството едри кучета в Холменколен.

— Да — потвърди Хари и посочи мигащата апаратура.

Седнаха от двете страни на леглото. Когато си мислеше, че другият не го гледа, всеки от тях мяташе крадешком око към зелената подскачаща линия на монитора.

Катрине гледаше гората от ръце.

От началото на пресконференцията бяха изминали едва петнайсет минути и нетърпението в залата вече се усещаше осезаемо. Тя се питаше кое разбунва духовете повече: липсата на новини за издирването на Валентин Йертсен или липсата на новини за следващата жертва, набелязана от Валентин Йертсен. От последния му набег бяха изминали цели четирийсет и шест часа.

— Опасявам се, че ще трябва да се повторя. Ако няма въпроси, които да не са били задавани досега…

— Как ще коментирате третото убийство от серията? — извика журналист от дъното на залата.

Катрине видя как безпокойството плъзна из залата подобно на концентрични кръгове около предмет, хвърлен във вода. Погледна Бьорн Холм, седнал на първия ред, но в отговор получи само свиване на рамене. Катрине се наведе към микрофона:

— Възможно е в момента някой да разполага с информация, която още не е доведена до мое знание, затова ще отговоря на този въпрос, след като се запозная с новопостъпилите сведения.

— От болницата съобщиха в официално изявление, че Пенелопе Раш е починала — обади се друг журналист.

Катрине се надяваше по лицето ѝ да не проличи колко силно объркване изпита. Как е възможно, смая се тя. Та нали според лекарите животът на Пенелопе Раш се намираше извън опасност?

— Приключвам пресконференцията. Когато разполагаме с повече информация, ще бъдете уведомени — Катрине събра листовете на купчина, с бързи крачки слезе от подиума и излезе през страничната врата. — Когато разполагаме с повече информация от вас — промърмори тя и изруга под носа си.

Тръгна надолу по коридора, набивайки крак. Какво, по дяволите, се беше случило? Дали нещо се бе объркало по време на лечението? Катрине се надяваше за смъртта на Раш да има медицинско обяснение: непредвидени усложнения в хода на лечението, рязко влошаване на състоянието, довело до фаталния край; надяваше се дори да е станала лекарска грешка. Молеше се само да не е другото: Валентин да се е върнал, както се беше зарекъл. Не, пълен абсурд, успокояваше се тя, та нали настаниха Пенелопе в стая, чийто номер персоналът съобщи само на най-близките ѝ хора.

Бьорн я настигна тичешком.

— Обадих се в Юлеволската болница. Починала е от отравяне. Дори да го били открили по-рано, нямало как да я спасят.

— Отравяне? От ухапването или се е случило в болницата?

— Още не е ясно. Утре ще знаят повече.

Проклет хаос. Катрине ненавиждаше хаоса. И къде се губеше Хари? По дяволите, по дяволите.

— По-кротко да не изкъртиш някоя плочка с тези токчета — предупреди я тихо Бьорн.

Хари каза на Олег, че диагнозата още не е уточнена, и лекарите не искат да се ангажират с прогноза. Обсъдиха някои неща от организационен характер, а те не бяха никак много. Останалото време прекараха в угнетителна тишина.

Хари си погледна часовника. Седем.

— Прибирай се, Олег. Хапни нещо и си лягай. Утре си на лекции.

— Само ако ми обещаеш да не мърдаш оттук. Не можем да я оставим сама.

— Ще стоя, докато сестрите ме изгонят. А това ще стане съвсем скоро.

— Но дотогава ще стоиш тук, нали? Няма да ходиш на работа?

— На работа ли?

— Ами… няма да продължаваш да работиш по онзи… случай, нали?

— Няма, разбира се.

— Знам какъв ставаш, когато се захванеш с убийство.

— Така ли?

— Да, спомням си разни неща. А и мама ми е разказвала.

— Ще гледам да бъда тук възможно повече — въздъхна Хари. — Няма да ходя в Управлението. Давам ти дума. Светът ще продължи без мен, но… — не се доизказа; продължението увисна във въздуха помежду им: „… но не и без нея“. Хари си пое дъх. — Как се чувстваш?