Ю Несбё - Жажда

— Благодарим ви. Боя се, че ще се наложи да вземем тази рисунка — Хари се обърна да потърси стол, за да се качи да свали листа, ала Вюлер вече беше нагласил стол и се усмихваше.

— Сега накъде? — попита Вюлер, когато излязоха на „Стургата“, а покрай тях издрънча трамвай.

Хари прибра рисунката във вътрешния си джоб и огледа емблемата на Синия кръст 8 8 Християнска организация в подкрепа на зависими от алкохол и наркотици. — Б.пр. върху фасадата отпред.

— Сега отиваме на бар.

Той вървеше по болничния коридор. Държеше букета пред себе си така, че да скрива почти цялото му лице. Никой от хората, с които се разминаваше, не му обърна внимание — нито дошлите на свиждане, нито медицинският персонал. И в най-екстремните ситуации пулсът му оставаше като в пълен покой. На тринайсет години падна от градинска стълба, докато надничаше над оградата, за да шпионира съседката. Удари си главата в циментираната тераса и изгуби съзнание. Когато дойде на себе си, майка му лежеше с ухо, долепено до гърдите му. Той усети аромата ѝ, аромат на лавандулов парфюм. Помислила го за мъртъв, защото — по думите ѝ — нито чувала сърцето му, нито напипвала пулса му. По гласа ѝ не успя да определи дали изпитва облекчение, или разочарование. Така или иначе, тя го заведе в спешното. Прегледа го млад лекар и едва след продължителни усилия успя да отчете сърдечния ритъм — наистина бил необичайно нисък, а при мозъчно сътресение обикновено се повишавал. Приеха го за наблюдение и в продължение на седмица лежа в бяло легло и сънува ослепителни, бели сънища, светли като преекспонирани снимки, горе-долу както по филмите представят задгробния живот. В ангелско бяло. Нищо в болничната обстановка не те подготвя за цялото чернило, което те очаква.

Чернилото, което очакваше пациентката в стаята, чийто номер му бяха посочили.

Чернилото, което очакваше полицая с убийствения поглед, когато узнае за случилото се.

Чернилото, което очаква всички ни.

Хари огледа бутилките върху огледалния рафт. Кехлибареното съдържание искреше топло в отразената светлина. Ракел спеше. Сега спеше. Четирийсет и пет процента. Шансовете ѝ за оцеляване и алкохолното съдържание бяха приблизително еднакви. Сън. Можеше да си стои при нея. Отмести поглед. Към устните на Мехмет, които артикулираха непонятни думи. На Хари му беше попадала информация, че турският език се смята за бронзов медалист в класацията за най-трудна граматика. Мехмет държеше телефона на Хари.

— Саа олсун — благодари Мехмет и върна апарата на Хари. — Каза, че видял лицето на джина върху гърдите на мъж в Кагалоглу хамам — турска баня в „Сагене“. Засекли се няколко пъти, последно преди година. Няколко дни по-късно човекът си заминал за Турция. Този мъж ходел с халат дори в топлите зони на комплекса. Един-единствен път го бил видял без халат — в харарета .

— Какво е това?

— Горещата зала. Вратата се отворила, парата се поразнесла за няколко секунди и турчинът го зърнал. Такава татуировка не се забравя, каза той. Шейтанът на гърдите му сякаш се опитвал да се откопчи.

— Мхм. Попита ли го за някакви отличителни белези?

— Да. Не е забелязал белезите под брадичката, за които ти спомена, нито пък нещо друго му е направило впечатление.

Хари кимна замислен. Мехмет отиде да налее още кафе.

— Да поставим банята под наблюдение? — предложи Вюлер, който седеше на висок стол до Хари.

Хари поклати глава.

— Под въпрос е дали изобщо ще се появи пак. А дори да се появи, не знаем как изглежда в момента.

Мехмет се върна. Сложи чашите върху барплота.

— Благодарим ти за съдействието, Мехмет. Само намирането на заклет преводач от турски щеше да ни отнеме поне ден.

— Чувствам го за мой дълг да помогна — сви рамене съдържателят. — Все пак Елисе беше убита, след като си тръгна от моя бар.

— Мхм… Андерш?

— Да? — Вюлер се зарадва, вероятно защото Хари за пръв път се обръщаше към него на малко име.

— Иди да докараш колата.

— Ама тя е съвсем…

— И ме изчакай.

Вюлер излезе. Хари отпи от кафето.

— Не е моя работа, Мехмет, но загазил ли си?

— В смисъл?

— Твоето досие е чисто, проверих. Но не и досието на мъжа, когото заварихме в бара и който се омете още щом ни зърна. Макар да не ме поздрави, с Даниал Бенкс сме стари познайници. Да не си попаднал в лапите му?

— Какво имаш предвид?

— Наскоро си отворил бара. На нулата си. Бенкс се е специализирал в отпускането на заеми на такива като теб.