Ю Несбё - Жажда

Стана, протегна се, знаеше, че в добре осветената кухня фигурата му се вижда ясно отвън. Влезе в дневната. И тя гледаше към двора. Издърпа една книга, направи две бързи крачки до входната врата, грабна градинарската ножица, оставена до ботушите на Ракел, дръпна със замах вратата и се втурна надолу но стълбите.

Силуетът продължаваше да стои неподвижно.

Хари се закова.

Примижа.

— Аурура?

Хари ровеше из кухненския долап.

— Кардамон, канела, кантарион… Ракел сякаш е колекционирала чайове от билки и подправки, започващи с „к“. Аз предпочитам кафе, затова не знам кой чай да ти препоръчам.

— От канела — помоли Аурура.

— Заповядай — той ѝ поднесе кутийката.

Тя си взе едно пакетче и го пусна да плува като корабче в димящата ѝ чаша.

— Онзи ден избяга много неочаквано — отбеляза той.

— Да — отвърна кратко тя и разбърка пакетчето с лъжичка.

— А днес хукна от автобусната спирка, когато те извиках.

Аурура мълчеше. Косата ѝ пак закриваше лицето.

Хари седна, отпи глътка кафе. Не искаше да я пришпорва. Не запълваше мълчанието с настъпателни въпроси.

— Не видях, че си ти — обясни накрая тя. — Тоест, видях те, но вече се бях паникьосала, а често отнема време мозъкът да убеди тялото, че опасност всъщност няма, и междувременно тялото изминава известно разстояние.

— Мхм. Кой по-точно те притеснява?

— Татко…

Хари цял се стегна, не искаше да продължи, не искаше да навлиза в тази територия. Но нямаше избор.

— Какво ти е направил?

От очите ѝ бликнаха сълзи.

— Изнасили ме и ме заплаши, че ако кажа на някого, той ще умре…

Изведнъж го връхлетя силен пристъп на гадене и дъхът му секна. Едва преглътна киселата слюнка, изгаряща гърлото му.

— Баща ти те е заплашил, че ще умре, ако го издадеш?

— Не, не! — Внезапният ѝ възмутен вик отекна рязко между стените на кухнята. — Мъжът, който ме изнасили, заплаши да убие татко, ако спомена и думичка пред някого. Веднъж вече бил на косъм да го заколи, така ми каза. Следващия път никой нямало да му попречи.

Хари премига. Опита се да смели горчивата смесица от облекчение и шок.

— Била си изнасилена? — повтори той, като се помъчи да запази спокойна интонация.

Момичето кимна, подсмръкна и си избърса очите.

— В дамската тоалетна по време на хандбален турнир. В деня на сватбата ти с Ракел. Изнасили ме и си тръгна.

Хари сякаш полетя към бездна.

— Къде да го хвърля? — Аурура вдигна с два пръста капещото пакетче чай над чашата.

Хари просто протегна длан.

Аурура го погледна колебливо и пусна пакетчето. Той стисна ръката си в юмрук, усети как напоената с гореща течност филтърна хартия пари кожата му и чаят потича между пръстите му.

— Да те е удрял или хапал?

— От стискането ми останаха синини. Излъгах мама, че съм ги получила по време на мача.

— И си мълчала за това толкова време?

Тя кимна.

На Хари му идеше да стане, да заобиколи масата и да я прегърне. Но веднага се сети какво му беше казал Смит за близостта и интимността през погледа на жертва на изнасилване.

— Защо дойде да ми го кажеш?

— Защото той убива хора. Видях портрета във вестника. Той е. Мъжът със страшните очи. Помогни ми, чичо Хари. Помогни ми да предпазим татко.

Хари кимна, докато дишаше с отворена уста.

Аурура наклони глава с угрижен вид.

— Чичо Хари?

— Да?

— Плачеш ли?

В ъгълчето на устните си Хари усети соления вкус на сълза. По дяволите.

— Съжалявам — пророни задавено той. — Харесва ли ти чаят?

Хари вдигна глава и срещна погледа ѝ. В очите ѝ бе настъпила коренна промяна. Нещо се бе отпушило. За пръв път от дълго време тя гледаше с красивите си очи, доскоро обърнати навътре.

Аурура стана, бутна чашата си, заобиколи масата, наведе се над Хари и го прегърна.

— Няма нищо — прошепна успокоително тя. — Няма нищо.

Марте Рюд се отправи към госта, току-що прекрачил прага на празния ресторант „Скрьодер“.

— Съжалявам, но преди половин час затворихме бара, а след десет минути работното ни време приключва.

— Направете ми едно кафе — помоли той с усмивка. — Бързичко ще го изпия.

Марте се върна в кухнята. Готвачът си беше тръгнал преди повече от час. Нина — също. Понеделник вечер обикновено дежуреше само един сервитьор и макар да цареше затишие, Марте беше малко напрегната, защото за пръв път оставаше сама на смяна. Нина щеше да дойде след като затворят бара да ѝ помогне да приключат касата.

За нула време кипна вода за една чаша кафе в термоканата. Сипа нескафе и поднесе напитката на клиента.