Ю Несбё - Жажда

— Мхм. Колегите постъпват правилно, Нина, просто следват стандартната процедура.

— Да, но… ало?

— Слушам те, Нина.

— Докато разтребвах, преди да затворя, забелязах нещо, драснато с червило върху една покривка. Марте използва точно такъв нюанс.

— И какво пише?

— Нищо.

— Как така?

— Ами знакът е просто отметка, каквато се слага срещу нещо изпълнено. Поставена е пред твоето място.

Три през нощта.

В гърдите на Хари се надигна мощен рев, изригна от устните му и проехтя между голите стени на мазето. Хари се вторачи в надвисналата над него щанга, която заплашваше да се стовари отгоре му и да го смаже. Треперещите му ръце едва я задържаха над тялото. После, със сетно неистово усилие той изтласка нагоре огромната тежест и я върна върху стойката. Нанизаните дискове издрънчаха един в друг. Остана легнал върху лежанката, докато дишаше тежко.

Затвори очи. Беше обещал на Олег да бди неотлъчно над Ракел. Но просто не го свърташе в болничната стая. Чувстваше необходимост да се махне оттам, да го пипне. Заради Марте. Заради Аурура.

Не.

Беше закъснял. За Аурура и Марте вече нищо не можеше да се направи. Хари трябваше да залови престъпника, за да предпази следващите му жертви, които все още имаха шанс да се спасят от Валентин.

Заради тях го правеше, нали?

Хари обви длани около щангата, усети как желязото жули мазолите му.

„Върши онова, с което можеш да бъдеш полезен“ — така дядо му формулираше смисъла на човешкия живот. Навремето, докато бабата на Хари раждала баща му, изгубила толкова кръв, че акушерката повикала лекаря, а на дядо му казали, че няма с какво да помогне. Той не издържал да слуша писъците на жена си, излязъл, впрегнал коня в ралото и захванал да оре. Пришпорвал коня с камшика и с викове, та да заглушат идващите от къщата стенания. По едно време вярното, но вече старо добиче започнало да се олюлява. Тогава го разпрегнал и сам тръгнал пред ралото. По едно време писъците утихнали. Лекарят излязъл и му съобщил, че и майката, и детето ще живеят. Дядото на Хари се строполил на колене, целунал земята и благодарил на Господ. А той не вярвал в Господ.

Същата нощ конят рухнал мъртъв в обора.

Сега Ракел лежеше в болнично легло. Безмълвна. Хари трябваше да реши.

… да бъдеш полезен.

Хари вдигна щангата от стойката и я отпусна върху гърдите си. Пое си дълбоко дъх. Напрегна мускули. И изрева.

Стана седем и половина. Ръмеше ситен дъждец. Тъкмо преди да пресече улицата, Мехмет забеляза мъж пред „Джелъси“. С дланите си бе засенчил очите, за да не му блести стъклото, и надничаше през прозореца. „Даниал Бенкс няма търпение да си прибере следващата вноска“ — предположи най-напред Мехмет, но с приближаването установи, че мъжът е по-висок от лихваря, а е и рус. Дали пък някой от предишните му алкохолизирани клиенти не беше решил пак да посети бара с надеждата, че още отварят в седем сутринта?

В това време мъжът се обърна с лице към улицата и дръпна от цигарата, Мехмет го позна. Полицаят. Хари.

— Добро утро — Мехмет извади ключовете. — Какво те води насам? Жажда?

— И жажда, но и друго. Идвам с предложение.

— Какво предложение?

— От онези, на които можеш да откажеш.

— В такъв случай събуди любопитството ми — Мехмет го пусна да влезе пръв, последва го и заключи. Запали осветлението от ключа зад плота.

— Барът общо взето е хубав — Хари опря лакти на плота и вдиша.

— Да не искаш да го купиш? — попита сухо Мехмет и наля вода в едно джезве.

— Да.

— Дай оферта — засмя се Мехмет.

— Четиристотин трийсет и пет хиляди.

— Откъде разполагаш с толкова пари? — навъси се Мехмет.

— От Даниал Бенкс. Сутринта имах среща с него.

— Сутринта ли? Че сега колко е…

— Станах рано. Той — също. Е, не съвсем доброволно. С малко помощ от моя страна.

Мехмет срещна кървясалия поглед на полицая.

— Говоря образно — поясни Хари. — Знам къде живее. Позвъних и му отправих предложение.

— Какво предложение?

— От другия вид. От онези, които не можеш да отхвърлиш.

— По-конкретно?

— Купих дълга на „Джелъси“ на номиналната стойност срещу обещанието да не пратя Икономическа полиция по петите му въз основа на член 295 за вземане на прекомерно висока лихва.

— Шегуваш се!

— Възможно е леко да преувеличавам — сви рамене Хари. — Можеше и да ми откаже, разбира се. С обяснението, че член 295 за мое съжаление е отменен преди няколко години. Накъде ли щеше да тръгне този свят, ако престъпниците следяха по-отблизо отколкото полицаите промените в закона? Така или иначе, той прецени, че обещаните от мен главоболия не си струват, и предпочете да пожертва кредитния договор, сключен с теб. Този документ — полицаят постави върху барплота лист, изписан на ръка — … потвърждава, че Бенкс прехвърля всички твои задължения на мен, а аз, Хари Хуле, съм гордият собственик на вземане от 435 000 крони на Мехмет Калак, ипотека върху движимото имущество в бара и върху договор за наем.