Ю Несбё - Жажда

— Лоша работа — поклати глава Смит. — Убиецът губи самообладание.

— Това не е ли хубаво? — не разбра Вюлер. — Не е ли знак, че става непредпазлив?

— Това за непредпазливостта безспорно е добра новина. Но щом вече се е пристрастил към усещането за власт и контрол, няма да позволи никому да му го отнеме. Прав си, Хари. Целил е да уязви теб. Знаете ли каква е причината?

— Статията във „Ве Ге“ — предположи Вюлер.

— Там го наричаш „нещастен извратеняк“, когото ще… Как беше?

— Закопчае — довърши Вюлер.

— Наричайки го „нещастен“, заплашваш да му отнемеш контрола и властта.

— Думите са на Исабеле Скойен, не мои, но това в момента няма никакво значение — Хари разтърка тила си. — Според теб дали използва момичето, за да се добере до мен, Смит?

— Едва ли — поклати глава психологът. — Изчезналата е мъртва.

— И защо реши така?

— Убиецът не желае да изпада в конфронтация, иска само да покаже на теб и на всички други кой диктува положението. Ето, казва той, отидох на твоето място и похитих един от твоите.

— Един от моите ? — повтори Хари и мигом престана да разтрива тила си.

Смит не отговори.

Бьорн Холм нахълта обратно с гръм и трясък:

— Обадиха се от Юлеволската болница. Непосредствено преди смъртта на Пенелопе Раш на регистратурата се появил мъж, който се представил за Руар Вик, бившия ѝ годеник. Той фигурира в списъка с близки на пациентката, предоставен от полицията на болничния персонал.

— Точно този Руар Вик е купил годежния пръстен, откраднат от Валентин — сети се Хари.

— Свързали се с него, за да го разпитат дали не е забелязал нещо необичайно в състоянието ѝ, но Руар Вик отвърнал, че кракът му не е стъпвал в болницата.

В котелното настъпи тишина.

— Щом не е бил годеникът… — промърмори Смит — значи…

Колелцата на стола, където допреди малко седеше Хари, изскърцаха, когато, опразнен, столът се понесе стремглаво към стената.

Хари вече беше изхвърчал през вратата:

— Вюлер, идваш с мен!

Хари тичаше. Болничният коридор се простираше пред погледа му и сякаш се удължаваше с недостижима за него бързина, като разрастваща се вселена, на чиято светкавична експанзия нито светлината, нито дори мисълта са способни да насмогнат.

Едва не се блъсна в мъж, който излезе от една стая със стойка за системи и ръка, включена към банка за вливане.

Един от твоите.

Валентин бе блудствал с Аурура, защото тя беше дъщеря на Столе Ауне.

Бе нападнал Марте Рюд, защото тя работеше в любимия ресторант на Хари.

Бе отровил Пенелопе Раш, за да им покаже на какво е способен.

Един от твоите.

301.

Хари сграбчи пистолета в джоба си. От близо година и половина в чекмедже на втория етаж лежеше непобутнат и заключен „Глок“ 17. Сутринта Хари го взе. Не защото очакваше да му потрябва, а защото за пръв път от година и половина не беше съвсем сигурен дали няма да му потрябва.

Бутна вратата с лявата си ръка. С дясната държеше пистолета насочен напред.

Стаята се оказа празна. Опразнена.

Ракел я нямаше. Нямаше го и леглото.

Хари се задъха.

Приближи се до мястото, където беше стояло леглото.

— Съжалявам, но закъсня — съобщи глас зад гърба му.

Хари се завъртя рязко кръгом. Главният лекар доктор Стефенс стоеше на вратата с ръце в джобовете на бялата престилка. Виждайки оръжието, повдигна вежда.

— Къде е тя? — изпъхтя Хари.

— Ще ти кажа, но първо разкарай това чудо.

Хари свали пистолета.

— На изследвания.

— Тя… добре ли е?

— Състоянието ѝ е без промяна. Стабилно нестабилно. Но ще преживее днешния ден, ако за това си се разтревожил. Защо е този екшън?

— Трябва да ѝ назначим охрана.

— В момента с нея са петима души от медицинския ни персонал.

— Ще поставим въоръжен полицай пред вратата ѝ. Възражения?

— Лично аз нямам, но този въпрос не зависи от мен. Опасяваш се да не би убиецът да нападне Ракел ли?

— Да.

— Защото е съпругата на детектива, който го е погнал? Нямаме практика да уведомяваме случайни хора в коя стая е този или онзи пациент.

— Това не му е попречило да се представи за бившия годеник на Пенелопе Раш и така да научи номера на нейната стая.

— Така ли е направил?

— Ще остана тук, докато пристигне охраната.

— В такъв случай да изпием по едно кафе.

— Няма нужда да…

— Очевидно имаш нужда да се освежиш. Само секунда, в стаята на дежурния лекар правим изумително гадно кафе.

Стефенс излезе. Хари се огледа. Вчера той и Олег седяха на два стола. Сега те се намираха в същото положение, в което ги оставиха: отстрани на в момента изнесеното легло. Хари седна на единия и се вторачи в сивата подова настилка. Усети как пулсът му се успокоява. И въпреки това имаше чувството, че вътре въздухът не достига. През процеп между завесите падаше сноп светлина и той забеляза рус косъм върху пода. Вдигна го. Дали Валентин наистина е влязъл тук с намерението да посегне на Ракел, но е закъснял и е заварил стаята празна? Хари преглътна. Нямаше смисъл да се затормозява с този въпрос. Ракел се намираше в безопасност.